В стаята беше тъмно. Всички завеси, пердета, щори бяха смъкнати, а крушките- отвинтени. Мрак. След като затворих вратата след себе си, се огледах наоколо, уж за да видя нещо, но беше безсмислено. Замрях и се заслушах, сигурно щях да чуя нещо отнякъде. После просто протегнах ръка и казах:

Прочети нататък…