Слънцето още не бе изгряло, когато Иван си хвана шапката и се измъкна през малкото прозорче, после се обърна към вече опразнената от собственото му присъствие стая и се загледа в спящото момиче. Бяха прекарали една чудна, дори приказна нощ заедно, но сега бе време да се изнася, иначе щеше да стане опасно за него. Спящата девойка бе младо и хубаво момиче с дълги кестеняви коси, бузките й бяха доста пухкави и бели, а устните й- естествено нацупени. Не беше слабичка, а естествено закръглена и сексапилна, макар и още да бе дете.

Младежът стоеше до прозореца и я гледаше влюбено и за миг всичко, случило се само преди часове, изплува в съзнанието му. Внезапно си припомни и за първата си среща с това сладко същество, как я бе поканил на среща, как бяха танцували цяла нощ и се гушкаха, сякаш се познаваха от години. Докато си мислеше всички тези неща, изведнъж някой го сграбчи за врата, изви му ръцете и му нахлузи нещо на главата. Той не успя да реагира навреме и след секунди, от удар по главата, загуби съзнание. Когато се събуди, откри, че е в съвсем непозната стая, а срещу него стоеше мъж с пистолет в ръка, насочен срещу него.

- Ти какъв си, защо дебнеш наоколо? Нямаш ли си дом, че да си седиш там?
- Имам!- възкликна Иван и наведе глава, но болката беше нетърпима и реши да не я мърда много. Ужасът, който изпита в този момент му изигра лоша шега и, докато се опитваше да си събере мислите, той промълви лекичко, едва доловимо.- Маги…
- Познаваш дъщеря ми ли? Мръсен негодник, нея ли дебнеше?

И мъжът отиде до него и му зашлеви силен шамар, после го смъкна на земята както беше с вързани за стола ръце и едва не му счупи главата в ръба на леглото. Иван отново затвори очи. Как можеше изобщо да реагира на всичко това, не можеше да възприеме подобно отношение, още повече, че бе влюбен в момичето, чийто баща го биеше в момента… Тя отново изплува пред погледа му… Дългокоса, красива, светла. Като ярък сияен прилив. Косите й се вееха, а тя бе облечена в полупрозрачна нощничка, с боси крака и без сутиен. Отпред нощницата й прозираше и гърдите й се поклащаха леко. Люшкането им предизвикваше и бурната им реакция, възбудима и възбудителна. Тя се излегна на леглото, понадигна малко нощнцата си, която бе на сини облачета, а косите й се разпиляха като букет от минзухари по бархетния чаршаф. Зелените й очи го мереха и премерваха, а после широка усмивка се изписа на лицето й. Тя го придърпа към себе си, свали колана на дънките му, и докато му се усмихваше очарователно и невинно, смъкна и ципа на дюкяна му. Когато дънките му бяха вече преодоляна бариера, тя се зае и с бельото му. И както невинно гледаше светлите му очи, така членът му попадна в лапите й и като стръвница го налапа и осмука до топките. После понавири дупе и му го предложи. Той се възползва от розовото месесто дупенце и хващайки го здраво с ръце, го набучи с шиша си. Докато започнеха грубо и стръвно, току продължаваха нежно и любвеобилно, а после пак на бързи обороти, търсейки нови усещания за младите си тела и души…

Такива мисли минаваха през главата на Иван, докато похитителят му не осъзна, че е задрямал и не го побутна.

- Ей, мухльо, кажи познаваш ли дъщеря ми или не, че ще ти чупя тиквата, разбра ли?- макар и да се бе издал недвусмислено чрез издутите си панталони, момчето гордо вдигна глава и опитвайки се да предпази и себе си и любимата си, каза:
- Аз няма да ви лъжа, обичам я. А вие ако искате ме убийте, готов съм и за това. Защото един мъдрец е казал: “Когато има любов, тя е навсякъде и няма как да я скриеш, когато я няма, каквото и да правиш, няма да я намериш”. Но вие явно сте твърде заслепен от самолюбието и честта си и не сте забелязали промяната в собствената си дъщеря. Жалко, защото тя е най- щастливото същество на света. Втора като нея НЯМА!

В миг той пак се върна при своята любима. Пред погледа му отново изплува онова розово дупе, което обладаваше. Алените устнички, които целуваше, кестенявите коси, които галеше и зелените очи, в които потъваше. Усмивката й отново го опиваше, чувстваше, че е на седмото небе. Там, където, никой друг не би могъл да го изпрати. Освен нея, освен любовта й. И докато млечно- бялата му сперма се разливаше като мляко по красивата й мека кожа, кръвта му се лееше по земята, докато непознатият го налагаше за пореден път, пак и пак. Но той не чувстваше нищо, не виждаше нищо. Защото бе с Нея и чувстваше и виждаше само нейната любов…