Любовта винаги побеждава. Особено, когато я има…

Нина зае защитна поза, искаше да се отбранява, но знаеше, че е безсмислено. После се загледа в прозореца зад мъжа и си каза:”какво пък, след един път нищо няма да ми стане.” Но и тя се чудеше какво точно искаше да каже с това. Нищо. После продължи да се бори, хвърли се връз непознатия и го одраска по бузата, той обаче очакваше нападението й и я хвърли на земята, разтвори палтото й и, грабвайки чантата й, хукна на една страна. “Каква ли беше целта с това палто?” Зачуди се тя, стана, загърна се и хукна след него. Досега никога не я бяха нападали. Не знаеше как би трябвало да реагира в подобни ситуации. Даже не знаеше как би могъл да изглежда евентуалния й нападател. А този, който току-що й бе отмъкнал чантата, определено изглеждаше добре. Това обаче не го оправдаваше. Тя защитаваше правото си на лична собственост както орлица защитава орлетата си, хвърли се върху гърба му и паднаха в една от дълбоките преспи близо до празната къща.

- Какво по дяловите си мислиш, че правиш, тъпа жено? Мислиш, че не мога да те наръгам ей така ли?

В този момент той извади нож и понечи да я сръга в корема, но тя инстинктивно се сви на кълбо в снега и се отдръпна. Кракът й се заголи пред погледа на освирепелия мъж, високите й ботуши закриваха доста, но нагоре това, което се разкри пред погледа му беше много красиво. Тя бързо наметна крака си, но вече беше твърде късно за дивият звяр насреща й. Той се приближи до нея, насочвайки ножа към полата й и изкрещя:

- Я дай да те видя пак, госпожичке. Май не само парички ще ти взема, ами и други неща…

Тя се ужаси, обърна се с гръб и хукна напред, зарязвайки и чанта и всичко. Мъжът не я остави да се отдалечи много, хвана я за косата и я хвърли в снега. Момичето изпищя, развика се, а после зарида горчиво.

- Помоооощ! Моля ви, недейте така, нееееееее!!!

Но мъжът не й бе направил още нищо. Даже не я бе докоснал. Тя затвори очи и когато усети ръката му върху своята, нещо се разми пред погледа й, мислите й се отприщиха и се унесе. След миг отвори очи и се осъзна.

- Ох, мале, било е само сън… Само сън, слава Богу…
- Кое, мила? Кое е било само сън?
- Този мъж… той… той е толкова силен, властен… Има големи очи, а ръцете му са силни. Иска да ме има, да му се дам, а аз не мога… Не искам.
- Разкажи ми още за него. Как изглежда? Много ли те е страх от него?
- Не… не, не искам да говоря за това. Хайде да заспиваме, става ли?

Внезапно Нина бе осъзнала, че е в леглото си, до любимия си Валери и бе сънувала за пореден път онзи ужасен сън. Мъжът от него едновременно я плашеше, но и я възбуждаше. Отдавна бе разбрала, че го желае, но не може по никакъв начин да му се отдаде ни на яве, ни на сън…

На другия ден стана рано и направи палачинки за себе си и за Валери. Тя ги обичаше малко позагорели, затова ги направи такива и на него. Това обаче не му се хареса. Което стана и причината за поредната свада между тях.
- Ти никога не ме слушаш като ти говоря. И като започнеш с този сън… ужасно е, разбираш ли? Вече си мисля, че си измисляш. Какво толкова те е впрегнал, какво ти става не знам…
- Палачинките бяха за закуска, може би не е необходимо да реагираш по този начин, не смяташ ли? Ако мислиш, че ще ги направиш по- добре- следващият път си ти. Съжалявам. И не е нужно да намесваш сънищата ми в споровете ни. Защото започна вече да ми писва все да ми натякваш това или онова.
- О, аз все нещо ти натяквам. Май пак нещо не си ме слушала, пак не видя каква е разликата между теб и мен…

Сънищата й говореха много. Нина не беше щастлива във връзката си, но сякаш се страхуваше да си го признае. Приела беше, че всичко ще си остане такова каквото е
и едва ли някога ще има промяна. А не беше лошо момиче, поне така си мислеше тя. Имаше хубави данни, приемаше се за добър човек, интелекта си не можеше да мери по никакъв начин. Не й беше по силите.

“Ще ме спасиш ли, господарю, от мъките на несподелената любов. Ще ме спасиш ли, о господарю, от мъките на угасващата и давеща любов…”

Тя често пееше, чудеше се къде ще открие истинското си аз. След като се приготви за излизане, облече палтото си и тръгна навън. Снегът вече беше много дълбок и мек, поемаше всяка нейна крачка леко, сякаш беше стъпила на облак, обгръщаше нежните й крачета и галеше ходилата й, а студът щипеше нежните й бузки. Тя се загледа в мрачното небе, което не предвещаваше никак хубаво време, а после видя къщата, зад която всяка нощ я обладаваха тайните духове. Запъти се натам, мина отзад и от бързане, падна в точно същата преспа, в която падаше и в съня си с непознатия мъж. Нина отпусна глава назад и се усмихна. Над нея покривът на къщата сияеше. После си пое дъх и затвори очи. За миг усетих същия онзи полъх на звяра пред себе си, после се изправи, но нещо я бутна отново надолу. Тя бързо отвори очи и срещна погледът на… един познат непознат.

- ТИ?
- Аз… А ти?
- Кой си, по дяволите?

Той не успя да каже нищо. Беше добре облечен, с черна кожена чанта като същински бизнесмен и изобщо не приличаше на звяра от сънищата й. Но беше той, все пак беше той.
- Защо ме блъскаш?
- Защото искам.
- Какво искаш? Да се простудя ли?
- Искам теб…

Озадаченото лице на Нина се изопна назад, тя ококори очи, а устата й се разтвориха от учудване. После се опита да се отскубне, но той я прилепи до себе си и я прегърна.

- Ти даже не ме познаваш?! Сега какво, ще ме наръгаш ли?
- Много пъти сме се срещали. Знаеш къде…

Краката й се подкосиха, усети сърцето си да бие като подивяло. Не можеше да се спре , да диша, да погледне света. Всичко в нея се преобърна. В този един единствен миг…

Какво ли я беше уплашило чак толкова много? Защо не можеше да си поеме дъх? Защо се чувстваше не на себе си? Затвори очи и разтърси глава, а после пак ги отвори. Но мъжът си бе все още там. И не помръдваше.

- Ти наистина си човекът от съня ми, нали?
- Ти също си жената… която сънувам вече…
- 5 месеца?

Без думи двамата си кимнаха и сведоха глави.
- Да ти помогна ли да станеш?- попита той след дълго мълчание и вглеждане един в друг.
- Да, ако обичаш.
- Аз съм Траян.- представи се той, подавайки ръката си. После се наведе и целуна нейната.
- Аз съм Нина. Как се случи това?
- Кое точно имащ в предвид?
- Как стана така, че се срещнахме?

Траян замълча. Обърна се към къщата и я погледна. После се засмя и продължи:

- Знаеш ли, аз никога не съм идвал тук. Даже не знаех, че в тази част има градинка и преспи. Но най- странното е, че сънувах всичко с удивителна точност. Всичко е абсолютно същото като в съня ми.
- И в моя… Удивителното е, че ти не си онзи гамен… и звяр.
- Не съм ли?

Тя замълча, срам скова устните й, а лицето й пламна, ушите й почервеняха и тя се обърна с гръб за да не се черви пред непознатия.
- Аз… не те познавам. Но в съня ми си винаги толкова… толкова…
- Агресивен може би?

Той се приближи до нея и изтупа палтото й, после се наведе и дооправи панталона й. Тя не смееше да го погледне в очите. Изпитваше някакво непознато за нея чувство, някакво диво влечение към своя кошмарен насилник. Когато го погледнеше в очите виждаше само дивото му желание да я има, да я покори и обладае. Наведе глава и скри лицето си в шепи.

- Нима се срамуваш от чувствата си? Аз не мога да крия своите. Всяка нощ те разголвам в сънищата си. Ти имаш най- прекрасната кожа, най- красивите крака.
- Аз…не мога ей така да заговоря на непознат… и да споделям…. толкова интимни неща…

Тя се обърна и тръгна отново към улицата.

- Позволете ми поне да Ви почерпя едно кафе, Нина. Моля Ви!
- Аз не обичам да пия кафе навън. Вкъщи си ми е най- добре.
- Тогава… Ще Ви дойда на гости. Ако толкова настоявате?

Нина не отговори нищо. Гърлото й се сви на топка, а очите й се ококориха. Ами какво щеше да прави с Валери? Къде да го прати? Да каже, че пие кафе с непознати мъже ли? А и да кани в дома си… ей така мъж от улицата не й се стори благоразумно.
- Как така… как да Ви поканя вкъщи без дори да сме се опознали. Аз и аз съм… обв… обвързана жена…
- Е, щом не сте отвързана, пак добре.- и Траян се засмя. Тъмните му очи заискряха, косите му се вееха, а костюмът му изглеждаше почти перфектно, макар и да бе седял дълго време с нея в снега.
- Защо ме сънувате?- запита го Нина любопитно
- Аз ли? Не съм Ви сънувал, Вие сама нахлухте в сънищата ми. Стана след едно… зверско напиване. Преди 5 месеца. Имахме банкет, върнах се чак на сутринта. И когато затворих очи…
- Да, появихте се вие. Аз си бях легнала към 9 сутринта. Ние бяхме на събиране в едно заведение… Как се казваше…- тя защрака с пръсти в опит да се сети, но бе прекъсната.
- “Опиум” ли?
- Ах, да… Имаше разни… от водното, празнуваха нещо. Ние бяхме с няколко приятелки и шефката. Ох, колко пих онази вечер… Не е истина…
- Аз пих 4 уиските и… още нещо имаше, но не ми се мисли.
- И как така започнахме да се сънуваме?
- Не знам, може да сме се запознали… знам ли?

Двамата тръгнаха напред мълчейки, крачеха близо един до друг и не се изпускаха от поглед, макар че и двамата се правеха, че не се виждаха и не се забелязваха.

- Защо не отидем да пием кафе сега?- попита пак Траян.
- Имам половин час. Добре, само че не знам никакви кафенета тук. Нали ти казах, че не излизам.
- Аз ще те заведа в моето любимо заведение. Кафето там е страхотно…

Той я погали по косите и тръгнаха към споменатото вече заведение. Тя не се отдръпна, а даже напротив, приближи се до него максимално, усмихна му се… Не представяше да мисли за всичките нощи, в които той сваляше полата й, оставяйки я по ботуши, после се качваше върху нея и я обладаваше, див и разярен, възбуден. Тя затвори очи… представи си големия му инструмент, примлясна, преглътна… Траян също не спираше да мисли за красивите крака от сънищата си, за сладките й меки ушни мидички, за топлите й и влажни устни. Седнаха един срещу друг.

- Поръчай си виенско, страхотно е, повярвай ми!

Тя не отговори. Кимна му и му се усмихна. Беше потънала в мислите за съня си, в представите си за този напълно непознат мъж, който от месеци владееше сънищата й. Той не забелязваше нейната обърканост, защото и той бе почти толкова объркан колкото нея.

Мълчаха и пиеха кафе. Всеки мечтаейки за другия негласно, възбуден до крайност, страстно наблюдаващ глътките на събеседника си. След изключително дългите десет минути, в които Нина не свали поглед от големите тъмни очи на Траян, той се почувства още по- неудобно от всякога, защото отдавна му беше станал и не знаеше как да реагира…

- Ела с мен… Ела вкъщи, искам да ти покажа нещо!- Извика изведнъж Траян. Той се беше сетил внезапно за нещо, но нямаше как да изпълни плана си навън.
- Какво? Имаш нещо да ми показваш ли?
- Да… пазя нещо… Не знам защо, просто така ми хрумна…

Тя не пита нищо повече. Стана, той плати и тръгнаха към вратата. Траян вървеше плътно зад нея, чувствайки се като разбойник с дивата разюзданост в гащите си, но се надяваше планът му да проработи.

Стигнаха блока, който беше на десетина крачки от заведението и той я покани вътре.
- Влез, сега ще донеса нещо. Намерих в деня, когато започнах да те сънувам…

Той изчезна от погледа й и я остави в добре подредена всекидневна, с не много стари мебели, непретенциозно обзаведена, но спретната и уюта. На пръв поглед чисто и подредено. Тя седна на едно столче и се умисли. Върна се към мислите си, към чантата си, а после се сети и за палтото си. И как беше загубила…

- Виж- каза той, обръщайки й внимание върху една не голяма катарамка, метална и излъскана. Тя я погледна и се зачуди с глас.
- Маллееее, та къде я намери, знаеш ли откога я търся?!- извика после радостно, грабна я и я наложи върху палтото си, сложи я на празното място и от щастие се метна на врата на Траян.
- Всеки път ти отварях палтото…
- И гледаше дали не е оттам ли? А аз все се чудех защо ме разкопчаваш…

Тя се усмихна на глас, засмя се гръмко, а после се върна на стола си и се отпусна.
- Значи най- вероятно сме се запознали.
- А може и секс да сме правили… Знае ли човек?- допълни я той.
- Аз… много те… много ме възбуждаш… макар и да умирам от ужас, когато се събуждам…

Траян се приближи до Нина и я прегърна. Тя не се противи. Изправи се пред него и отвърна на ласките му. А после се повдигна на пръсти и го целуна. Палтото й се разтвори и той го свали от гърба й, сложи го на стола зад нея и погали гърдите й. Меки, топли и толкова женствени. Бяха настръхнали, а зърната й- остри като бодлички. Той повдигна блузката й и смъкна сутиена над едната й гърдчка, после се наведе и я целуна.

- Желая те… от първия миг, когато те видях там… в снега, в онази преспа.

Тя не отговори, прегърна го, после коленичи пред него, опита се да смъкне ципа на дюкяна му, но той веднага я спря, грабна я и я заведе на леглото. Сложи я да легне, а после се хвърли отгоре й. Освободи се бързо от дрехите си и се зае с нейните. Тя му помогна да свали панталона й, а после разтвори крака и се приготви. Красивият й орган бе добре подстриган, само около клитора имаше няколко къдрички. Малкият й отвор бе вплувнал в сокове, той сведе глава над него, облиза входа му, а после се плъзна над нея и се отпусна, вкарвайки мъжествеността си.

- Оххх… охххххххх- изстена тя високо, затваряйки очи. За миг всичко, което бе станало онази незапомнена, но и незабравима нощ, й се представи пред погледа, тя се видя полу пияна как сваля непознатия красавец, който макар и също беше пиян, я спря по всевъзможни начини, като истински джентълмен я беше изпратил, а после, в изблик на бясна страст, тя се хвърли на врата му, а той не я отблъсна… И двамата правиха.. див…
- Страхотно е! Прекрасно, Боже… спомняш ли си онази нощ?
- Да… онази нощ… сега си я спомних. Най- сетне. Направихме до зад къщата, точно там, където ме намери днес… А каза, че никога не си ходил…
- Не бях… до онази нощ.

И замълчаха. Носеха се като птици на крилете на любовта. Галеха телата си с нежни ласки, прегръщаха се и се наслаждаваха на най- сетне случилата се среща. Часовете станаха мигове, който те дори не усетиха, небето се смрачи и зимното слънце се скри. Тъмата ги върна към реалността. Потни, изморени и много влюбени, тя се спряха, отпускайки се един върху друг.

- А сега? Сега какво?- гласът й звучеше и тъжно, и безнадеждно. Тя затвори очи за пореден път, но този път не искаше да се събужда. Искаше й се да си остане точно там, където беше сега….