Позволявам си сега пак, за пореден път, да се потопя във водопада от фантазии, който ме облива, залива и преобръща представите ми за добро и лошо.

В пика на буйната зима, пълнеща сърцето ми със самота, ми се случи да пътувам за Молдова. Географ не съм, признавам си, нито знаех къде се намира точно, нито пък знам и сега. Единственото, което ме свързваше бе това, че бащата на съпругът ми, тоест свекърът, е от там. Но уви, с него близки срещи нямам, и не само близки, ами дори никакви, защото никога не съм го срещала. Снежни топки се разбиваха по стъклото ми. Седях си сама на една от последните седалки и мечтаех за топлото си и хубаво легло, за бутилка вино и за хубава шоколадово- орехова торта. Ох, последното го обичам дори повече от самия секс! Стъклото ми ту се запотяваше, ту няколко струйки се спускаха смело надолу и проправяха път на смуглата светлина. Когато спряхме на една от поредните спирки, просто затворих очи и ми се привидяха всички онези голи тела, любещи се, галещи се, мачкащи се, които виждах и като дете. Възбудих се и така отпусната на седалката, усетих нечие присъствие.

- Здравейте, мястото е свободно, нали?- Мъж беше, да, на средна възраст или дори по- скоро на възрастта на баща ми, че дори и повече.
- Свободно е, разбира се!- отговорих му аз на английски, че румънският ми не беше на висота. Той се настани до мен, остави чантата си горе и ми се усмихна мило. Докато се събличаше, видях като че ли не просто мъж, а най- изисканият и галантен мъж, с грация и чувство, което не мога да сравня с никого. Виждах сякаш Теодор. Беше висок и слаб, с къси побелели коси, и големи, страшно сини, дълбоко сини очи. Толкова дълбоки, че щях да се удавя в тях. Обърнах се към прозореца за да отметна мислите за мъжа до себе си и продължих да си пътешествам в света на голите, възбуждайки се още повече. Повдигнах се малко от облегалката и внимателно съблякох елеченцето си, изпъчвайки гърди напред, те не бяха много големи, но имаха сърцевидна форма, което не веднъж привличаше мъжките погледи. Отдолу имах блузка и впити дънки. Ръцете ми бяха на коляното ми до един момент, спуснах си облегалката и неволно сякаш, без дори да се усетя, сложих ръка върху ръката на мъжа до мен. Осъзнах се бързо и веднага я дръпнах, а той своята- не. Обърна се и ми се усмихна чаровно, щях да се разтопя.

- Имате меки ръце.- възкликна в отговор той.
- Да, грижа се да са меки и нежни…
- Къде сте тръгнали в тази зима?- интересът му не спря до ръцете ми.
- Имам семинар. А Вие?- опитах се да не го гледам, докато му отговарях, но не се стърпях и му се усмихнах и аз.
- О, аз бях на гости и сега се прибирам. Вие от България ли сте?

Въпросът му ми се стори смешен и не му отговорих, само кимнах с глава. После пак обърнах глава към прозореца и се заблеях в реещите се рибки в океана, сякаш бяха разпуснати в дивото пасище овце. Облаците плаваха като големи лайнери из необятния океан, а малки рибки- бели разкъсани облачета ги следваха.

Бях разтворила леко крака и изведнъж усетих ръка на бедрото си. Замръзнах, направо припаднах от ужас. Той пое ръката ми в своята и я погали, а после я сложи на набъбналия си дюкян.

- Харесва ли Ви?- очите му ми напомняха толкова много за съпругът ми, че сякаш виждах него в този момент и се оставих на усещането. Почувствах го сякаш е до мен, чертите му се размазаха и дали бе заради дългата ни раздяла или липсата на секс, но му откликнах. Мъжът разкопча ципа си и изкара смело твърдината си от там, а аз му го поех и започнах да го търкам. Членът му не беше голям, по- скоро дебел и жилест, а също и обрязан. Вторият такъв, който виждам въобще. Търках го с ръка известно време, но той е изглеждаше да е готов да свърши. Само държеше ръката си на бедрото ми и след известно време каза:

- Искаш ли да се обърнеш настрани? Аз ще се оправя.

Честно казано, бях леко възмутена. Не толкова от предложението му, колкото от лекотата си. Той се наведе и ме целуна по бузата и тогава за пръв път усетих тръпката. Почувствах обливащата ме топлина, видях пак голите размазващи се картини, в центъра на които беше той. Обърнах се на една страна и си изхлузих дънките надолу. Добре, че шофьорът вече бе загасил лампите и нямаше опасност да ни види никой. Мъжът ме притегли към себе си и ми го сложи съвсем леко, пъхна ми го внимателно в и без това доста омокреното путенце, а аз простенах, затваряйки очи.

- Ох, Тео…- изпъшках, но тишината ме заля и той не ме чу. Започна да се движи, бавно, бързо, и пак бавно и пак бързо. Явно му харесваше да се наслаждава на младо путенце, и то с почти 30 години по- младо. Аз продължих да стена и пъшкам леко и, когато усетих пръстите му на клитора си, се опитах да бъда колкото се може по- тиха, докато свършвам, през зъби и с пресипнал глас… но страхотно прекрасен и изпълващ ме оргазъм. Това обаче разтърси и него и възпламени и неговия оргазъм и той, също толкова тих, ме напълни със сперма! Мръсника му, с мръсник!

- Толкова много ми приличаш на едно момиче, което познавах едно време. Тя после ми стана и съпруга.- каза той след дълго мълчание и леко запъхтян. – Аз съм Владимир Раси.
- Раси… Какво съвпадение! И аз съм Раси. – усмихнах му се и затворих очи.- Но аз съм Моника.
- Да, хубава фамилия. Откъде я имате?
- От съпруга ми, Теодор Раси.
- О, Господи, не думай! Тео! Та нима е станал мъж, че да те има за жена? Чакай да пресметна… ами да, вече ще да е на…
- 28? А Вие откъде го знаете?
- Приличате на майка му. А тя ми бе съпруга. А той си остава все така мой син. Казват, че момчетата си намират жени като майките си. Вярно е, види се. Красива сте, и то много.
- А той е одрал кожата ви. Усетих топлината му, когато ме докоснахте.
- Ако знаех, не бих…
- Знаете ли… Бременна съм.- не можех да се стърпя. Цялата сияех от щастие, обърнах се към него, очите ми грееха и просто сложих глава на рамото му.

Владимир замлъкна, сякаш си бе глътнал езика. Не гъкна, не мигна. Но после се престраши.

- Това е твърде перверзно дори и за мен. Но няма как да не се зарадвам, че ще имам внуче, и то от жена като Вас.

Очите му блестяха, искрици в нощта и мрака. Той ме прегърна през кръста и ме целуна по бузата.

- А ако не искам да те дам?- възкликна след време.
- Но аз съм негова. Дори целувайки теб, виждам и желая него.
- Щастливец. Ще ми се да го видя. Сигурно е станал голям мъж.
- Огромен. Сватбата ни е през март. Чувствай се поканен!

Така продължи пътуването ми с новонамерилия ми се свекър. С неудобно мълчание и тежки дихания. За още и още горещ и вълнуващ секс. Но просто вече си бяхме твърде роднинско близки за да го правим пак и пак, макар да се желаехме.