Всяка година вземам някакви твърди решения, когато наближи края на годината и започне новата, но сякаш никога не изпълнявам никое от тях. Е, надявам се тази година да е различно. Мисля да се включа в невероятния купон, който прави един приятел. През главата ми минават какви ли не мисли и съм абсолютно сигурна, че ще се случи нещо много интересно. Сякаш го усещах, чувствах, че има нещо. Реших да споделя разказите си с тези хора и да видя какво мислят за тях и каква ще бъде реакцията им, тъй като досега никога не бях оставяла друг да ги чете. Събрах разказите си и реших да споделя някои от най- съкровените си мисли и фантазии.

Коледа мина бързо и скоро дойде и навечерието на Нова Година и трескаво оглеждах гардероба си в чудене какво да облека. Прегледах всичките си дрехи и се реших да нося дълга до коляното, черна пола с цепка от едната страна, разкриваща част от бедрото ми, когато вървя и стегната, прилепнала бузка, която подхождаше идеално, а на краката си бях обула един от онези чорапогащници с цветя и любимите ми кожени ботушки, които стигаха малко под коляното и бяха с 6 сантиметров ток и ме правеха да изглеждам още по-висока. Опитах се да не се заигравам много пред огледалото, но все пак не пропуснах да си сложа малко по-тъмно червено червило и сенки, които караха очите ми да изпъкват на бялото ми лице. Наскоро си бях къдрила косата и за това не се занимавах с нея, а я оставих на воля да се спуска по раменете ми. Отгоре си облякох Коженото палто и бързо слязох пред блока, че таксито вече ме чакаше. По одобрителния или по-скоро похотлив поглед на шофьора можех да разбера, че изборът ми на дрехи е повече от добър.
За мое щастие стигнахме бързо до адреса, който бях дала, иначе имах чувството, че шофьора замисля да ме отвлече и да изпълни някои от нещата за които толкова обичах да пиша… Още отвън се чуваше голяма дандания и без да звъня направо влязох през входната врата, която предвидливо не беше заключена. Къщата на приятелката ми беше буквално претъпкана. Имаше много хора, които бях виждала на работата й, други познавах от университета, а трети виждах за първи път. Имаше голяма шведска маса и още една маса с напитки на нея, като втората ми се стори видимо по-голяма. Занесох мезетата, които носех до масата с храна и оставих бутилката водка на другата маса- такава беше уговорката- всеки да донесе по-нещо и купон да става. От уредбата се носеше доста силна музика, а и ми се стори, че чувам и телевизор да гърми в някоя от другите стаи. Огледах се и видях няколко много познати лица и се запътих към тях.Скоро след това чух и някой да крещи:

- Хей, Ани, идвай тук!- така, че бързо се насочих към този, който ме викаше. Цялата група вече беше тук- двете ми приятелки Веселка и Златка, а освен тях и Петър и Ясен. Поздравихме се и те бързо ми подадоха чаша с някакъв пунш, който да си призная честно, не ме грабна много. Е, все пак си го изпих бавно- бавно, а после сама си налях малко водка с натурален сок, така както си обичам.
Приятелите ми бяха дошли преди час и бяха доста напред с материала. Смееха се високо, говореха малко по-високо от необходимото. Приятелките ми бяха зачервили бузи, а очите им святкаха палаво към всеки младеж, който преминеше край нас. Момчетата също не бяха стояли мирно и тихо. Като гледах Петър пиеше ракия с бира и май не му беше първия коктейл Р&Б, а Ясен пиеше чиста водка и езикът му вече почваше да се оплита, докато разказваше някакъв нецензурен виц.
Моята чаша също се изпразни изненадващо бързо и оставих приятелите си за да си налея още. Не бързах да се върна при тях, а реших да се разходя из пълната с хора къща и се огледам. Веселка реши да дойде с мен, и двете хванати под ръка тръгнахме през тълпата. Използвах тази възможност да се запозная с по- забавните и атрактивни момчета, както и да подпитвам приятелката си кой е този или онзи.

- Ани, да знаеш днес си много, ама много красива!- обърна се към мен някой, но гласът ми се стори страшно познат и секси. Не знаех откъде идва, затова започнах да се озъртам и да търся кой ли може да е. Всъщност се оказа, че беше бившето гадже на Златка, който тя заряза, защото й бе изневерил с някаква нейна колежка. Валери беше много висок и тъмнокос мъж, но косите му бяха дотам черни, че често се чудех дали не ги боядисва или пък да има някаква азиатска жилка, но винаги се убеждавах, че нито едно от двете може да е вярно, защото очите му бяха невероятно сини, дълбоки и омайващи, поради факта, че те обзема някакъв студ и мрак, сякаш потъваш и падаш в бездънен кладенец… Безспорно обаче бе един от най- сладките мъже, които съм познавала някога. Бе облечен в елегантен спортен костюм и вратовръзка, както си ходи обикновено на работа в кантората, бях се убедила, че подобен навик трудно може да се изкорени и е по- лесно просто да приемеш, че някои хора живеят с точно определен стил. Има широки рамене, нещо което харесвам в един мъж, когато го видя в гръб, а освен това челюстта му е някак издадена напред и това допринася за леко плашещия му, мъжествен вид, с който сваля толкова много жени.
- Благодаря ти, Валери. Не знаех, че ще идваш…
- Всъщност и аз не знаех, но в последния момент ми се обади Златка и каза, че мога да се включа, стига да съм свободен и да имам желание. – поклати глава той.
- Взе ли си вече питие?- запитах го, обръщайки се към бара, където бяха наредени и бутилките и чашите.
- Да, да, не се притеснявай за мен. Ти на какво си?
- О, загубих им бройката вече, честно казано. Водка с натурален сок, отначало опитах и пунша, но не ме грабна особено много и реших да празнувам по моя си начин. Но май скоро трябва да се спра, защото няма да мога да прочета разказите си…
- Разкази ли?- Учуди се той, а очите му присветнаха някак загадъчно, когато ме чу.

Музиката обаче бе твърде силна и не се чуваше почти нищо. Усетих, че за да се чуем трябваше почти да викаме, затова му кимнах да ме последва и той тръгна след мен. Преместихме се в кухнята, където нямаше чак толкова много хора и седнах на масата с чаша в ръка.

- Значи пишеш? – усмихна се той. – Това е нещо ново. Не си споделяла.
- Не се е налагало. А и… самата материя… тематика, искам да кажа, не е за широката публика, ако мога така да се изразя.
- Така ли?- Гласът му стана дрезгав, а на устните му заигра тънка усмивка, сякаш знаеше повече отколкото казваше, но му харесваше да си играе с мен..
- Преди доста време… е, така де, когато бях по-млада и дива обичах да пиша… какво ли не, но един ден реших да напиша една от фантазиите си…- казах аз, преглъщайки тежко. Трябваше да започна все някак, а не знаех как. Отпих от чашата си, но дори и водката не ми даде отговор на този проблем.
- Фантазии? Интересно… ние, мъжете винаги сме искали да знаем за какво си фантазира една жена. Продължи… не се притеснявай.- каза той, впервайки красивите си очи в мен, а аз бях готова да се откажа и да избягам, да се скрия от него и от всички и да скрия тайната си още по-дълбоко от преди.
- Аз… написах една от еротичните си фантазии…- прошепнах аз, изглежда все пак водката беше свършила работата си- да ме замая достатъчно, че да се осмеля да призная на висок глас за това… сякаш е някакъв грях.
- Еротични? Ммм, прекрасно… обичам еротичните фантазии. Сега определено искам да чуя всичко. Не се притеснявай от мен… нали сме приятели?- каза Валери, отпивайки бавно от питието си, но начина по-който облиза устните си направо ме накара да се изпотя и разтреперя- сякаш е хищник, надушил аромата на жертвата си и предвкусва нейният вкус.
- Ами… все пак… Дори не знам как да го кажа… Не е някаква кой знае какво. Мога да ти прочета любимия си разказ, ако искаш…

Честно казано не бях никак сигурна дали искам да правя това. Знаейки, че любимият ми разказ е не друг, а точно “Фантазьорката”, не мога и да си представя как би реагирал мъж като него на подобна история.
-Хайде, прочети го!- каза той по-високо, някак заповеднически.

Така се случи, че в точно този момент, когато реших все пак да се откажа и да оставя тези глупости с разказите… на вратата се появиха и Петър и Ясен.

-Какво да прочете?- засмя се развеселено Петър, който едва задържа Ясен да не падне.
- Нашата малка Ани има нещо, което изгаря да сподели с нас, нали така… мила?- каза някак меко, но и властно Валери. Изненада ме тази промяна в него. Нежен, но властен… възбуждащо властен. – За какво са приятелите, ако не за да помогнат и да споделяш проблемите и тайните си с тях? Кой би ги запазил по-добре?

Валери дръпна един от столовете и го постави на метър от стената на кухнята и дръпна масата назад, за да се оформи нещо като малка сцена. Специално за мен. Те седнаха на останалите столове. Петър и Ясен още не бяха на ясно, какво точно става, но напрежението в стаята им беше подсказало, че ще се случи нещо, а те обичаха авантюрите.

- А, сега ни прочети любимият си разказ, Ани!- каза тържествено Валери.
- Хайде, наистина искаме да чуем разказа ти!- извикаха дружно Петър и Ясен, които не спираха да отпиват от чашите си.
- Ама вие сериозно ли?- погледнах ги аз, притеснена, възбудена, пияна от алкохола и вълнението.

Те не казаха нищо, а само ме подкрепиха с диво ръкопляскане, което сякаш ме насърчи да поема отговорността за всичко, което съм написала. Отидох до отреденият ми стол и седнах със скръстени крака, оголвайки бедро, но така, че да не разкривам твърде много от красотите на ефирното си бельо, а после погледнах тримата мъже пред себе си и започнах да чета бавно и отчетливо, неусетно преправяйки гласа си в секси гласче, което меко нашепваше написаните думи. Така започна всичко…
Бях се вглъбила в четенето, хареса ми да се преобразявам, да преминавам през различни роли и дори усетих, че започнах да се възбуждам и то твърде много. Ръката ми се беше спуснала към гърдите ми несъзнателно, където след като се беше спряла за няколко секунди на щръкналите зърна беше продължила пътя си надолу към пламналите ми слабините и ги притискаше леко. Когато разбрах какво правя в опияненото си от алкохола и вълнение състояние се притесних от този свой жест и веднага я махнах, вдигайки поглед към мъжете и тогава се притесних още повече.

Те… те не само седяха срещу мен запленени от разказа ми, но бяха дори двойно по- възбудени. Дори не бях усетила, когато бяха успели да оставят чашите си настрана и да се събуят, но и двамата ми приятели Петър и Ясен бяха със смъкнати до коленете панталони и усърдно галеха възбудените си членове, а лицата им бяха алено червени. Единствен Валери беше запазил приличие, но подутината в панталона му издаваше, че и той беше засегнат от магията на разказа ми. В първия момент не знаех въобще как да реагирам, защото не очаквах точно такава реакция, макар, че разказите ми са много еротични. Преглътнах тежко и отново започнах да дишам. Бях затаила дъх при вида на това първо “явно” одобрение на първите хора, които чуваха разказите ми.След като се поокопитих и реших да завърша започнатото. Сведох очи към листите, а ръката ми вече съвсем съзнателно и уверено поставих на клитора си и започнах да се галя през полата и бикините, започвайки да чета. Алкохолът до голяма степен бе заличил притесненията и свенливостта ми, така, че нямаше какво да ме спре. Просто се спуснах по пързалката и оставих събитията сами да се стекат. Продължих разказа си, който между другото беше почти към края на първата част и не спирах да се галя, когато усетих как до мен застава мъж който обаче не ми беше познат и погали оголения си и надървен хуй в бузата ми, а после започна на талази да изхвърля сперма върху мен. Обля бузата ми, няколко капки опръскаха шията ми, ухото, попиха в косата ми или покапаха върху блузката ми.

- Ох… какво правиш… мамка му! – простенах аз, но се възбудих толкова много от това негово действие, че трескаво отместих полата си, пъхнах ръка отдолу и при самото докосване на пръстите ми към ефирната материя на бикините ми, покриващи вече мократа цепка се разтресох цялата. Затворих очи, изпъшках високо и отметнах глава назад, но не пуснах листите да се изплъзнат от треперещите ми ръце. Останах така на стола- разкрачена, с ръка пъхната под полата ми, тежко повдигащи се гърди с щръкнали зърна, сперма капеща от лицето ми. Нищо друго нямаше значение. Бях получила първият отзив от някого… Та, бил той и непознат мъж, който някак беше попаднал на това мое четене… Кръвта тупкаше в ушите ми, в главата ми, сърцето ми препускаше лудо, а мозъкът ми изглежда беше изключил, защото ми трябваха няколко минути да си спомня, кой точно се изпразни на лицето ми. Отворих очи и видях същия непознат да стои надвесен над мен, ухилен щастливо с вече поомекнал, но все така омазах в сперма, хуй. Усетих как лицето ми почервенява от срам, сърцето ми пропусна един удар, но все пак успях да не припадна. Мъжът се отдръпна и тогава видях поне 10 човека, които се бяха наредили до приятелите ми Петър, Ясен и Валери.
– Ахх, какво, какво е това? – изпъшках аз и затворих очи, молейки се това да е само една от многото ми фантазии, защото в реалността въобще не знаех как трябва или бих реагирала на подобно нещо.
Изглежда изненадата ми, допълнително възбуди мъжете, а и ръката ми, която продължаваше да се движи под полата ми, надигайки я вулгарно високо и разкриваща обръснатите ми слабини, накара останалите мъже да стигнат до края, избухвайки в един мощен оргазъм. Струи сперма залетяха из кухнята, разплисквайки се в настаналата тишина, прекъсвана единствено от тихи охкания, пъшкания и псувни, отправени незнайно към кого. Някои от белите капки достигнаха дори до мен, опръсквайки ботушките ми, покривайки ги сякаш със скреж.
- Какво искаш да е… Публика!- извика Валери и се усмихна чаровно.
Той беше единственият, който беше запазил някакво самообладание и приличие, защото беше и единственият, който не се беше събул.
- А сега какво?- попитах аз с треперещ глас.- Радвам се, че разказът ми ви хареса… но… не съм очаквала да получа толкова бързо и толкова ясно… отзивите ви…- очите ми се спуснаха към блестящите капки по пода, а ръката ми се измъкна най-после изпод полата за да обърше капките от бузата ми.
Тук Валери излезе пред неочаквано голямата ми публика и вдигна ръце, казвайки:
- Е, господа! Виждам, че на всички ви хареса първото четене на нашата приятелка! Благодаря за поощрителните ви отзиви!- каза той, поглеждайки ме дяволито и продължи.- А, сега, ще ви помоля, да оставите младата ни авторка да си почине и да се подготви аз четенето на втората част от горещият си разказ, което ще се състои малко по-късно! Освежете се… почистете се… и ще се видим по-късно!
Мъжете неохотно вдигнаха панталоните си, докато си шепнеха разни прилични и неприлични неща, докато излизаха и ми хвърляха похотливи погледи. В кухнята останаха Петър, Ясен и Валери, които дойдоха при мен и ми помогнаха да стана. Цялата треперех и аз не знам дали от вълнение, от срам или от страх как ще се върна при другите.
- Не се притеснявай, Ани. Ние ще сме до теб и ще ти помогнем да преодолееш притесненията си и да се освободиш от бремето да носиш тази тайна в себе си. Прекрасно начало!- прошепна Валери в ухото ми, докато ме придържаше изправена.
Петър намери кърпички и ми помогна да се почистя, доколкото беше възможно.
- А, сега да отидем да се подкрепим, защото мисля, че тази нощ ще бъде много дълга и изпълнена с емоции!!! Нова Година… нов късмет, казват хората… – усмихна ми се Валери, отмятайки един залепнал за бузата ми кичур.