За вас- читателите знам, че името Ема значи много. Тя БЕ човекът, измислящ хиляди разкази, изпълнени с много страст и нежност, любов, жизнен и побъркващ секс. А замисляли ли сте коя е Ема? Къде живее тя, защо се крие? Никой не знае нищо за нея и никога няма да намери в нета информация, свързана с нея. Ема е вашата въображаема приятелка, онази, от която имате нужда рано сутрин, когато сте със сутрешната ерекция или онази натрапчива тръпка и горещина между бедрата, може би онази, за която мислите, когато срещнете хубаво момиче или момче, онази, която изпълва фантазиите ви или пък просто ви навява хубави спомени.

Ема е фикция, тя е образът мечта за един мъж. Само и единствено един, от когото сега е много далеч и сърцето й е невероятно празно и самотно…

Осъзнах, че е трудно да се живее сам много, много отдавна. Самотата убива хората, също както и болката, както и отровата. Затварям очи всяка нощ с мисли за Него, и ги отварям отново, надявайки се, че ще срещна усмивката му или, че ще чуя гласа му. А той е толкова далеч… усещам го като несбъдната мечта, болно място… което превръща и мисълта за секса в болка и незадоволеност. Затова и спрях да пиша. Ще ми повярвате ли? Моля ви, имам нужда от помощта ви, моралната ви помощ.

Дори сега, когато отпускам глава назад в 2 през нощта и мисля за всички онези фантазии, които не могат да спрат да се въртят в главата ми, осъзнавам, че дълбоко в себе си съм страшно моногамен човек. Дали идеята да се отдам на друг ме отвращава или просто осъзнавам безсмислието от краткосрочните и лесни и безсмислени връзки? Е нека да ви кажа нещо. ТУК не ми е позволено НИЩО. Не ще споделя повече за това коя съм, къде съм и с какво се занимавам. Просто ще разкажа онова, което ми се преживява, а явно още ме тормози и разнищва…

—

Камбанен звън, усмивки, бяла рокля. Един венец в косите, няма грим, няма бижута, няма нищо. Тя е в бяла рокля със снежно-бяло лице и розови устни, ушите й червенеят, а косите й блестят лъскави и светли от силното парещо августовско слънце. В залата до нея седеше мъж. Бе висок и рус, с хубави дълбоки зелени очи и очила. Между тях се щураше детенце, бягаше напред- назад и викаше като полудяло. Никой не го разбираше, но не му обръщаше и внимание. Погледите на малкото хора в залата бяха събрани в момичето и момчето- в бялата рокля и в костюмът. На пръв поглед всичко беше обикновено, ненатруфено, лежерно. Но и за двамата бе специален момент, защото се случва само веднъж в живота, когато е истинско.

Очите им не се отделяха един от друг, ръката й държеше неговата, а другата се опитваше да гали косите на щуращото се дете.

- Алексей, спри се за минута, послушай каката, после ще си ходим.- каза тя, детенцето се спря, седна на дървения стол и се вгледа в момичето, което седеше пред тях беше високо и доста по- слабо от жената в бялата рокля, усмихваше им се доволно и след като им направи знак да се подпишат, просто ги поздрави за новосключения брак и им подаде брачното свидетелство.

- Не мога да повярвам, че най- после ни се случи. Отлагахме го толкова дълго време… И сега не съм уверена, че го правим наистина, и че го искаме…- отговори младоженката с хубавите зелени очи. Мъжът се наведе към нея и я целуна по бузата.

- А аз съм уверен, че искам теб, с или без брак.

Налагаше се обаче да го сключат. Дали щяха да го направят ако не им беше наложително бе под въпрос, но ето, че го сториха, защото трябваше. Това често ме навежда на въпроса- може ли да си щастлив, когато ТРЯБВА да правиш нещо? Не съм сигурна, нагледах се на нещастни двойки с уредени бракове. Мразя да трябва да правя нещо.

- Знаеш ли, при първа възможност ще се разведа с теб!- подхвърли тя, а после се усмихна. Дали го мислеше наистина, дали само се присмя, той така и не разбра, целуна я, а после подбра детенцето и излязоха от тясното помещение. Денят вече беше по- слънчев за тях, бъдещото по- розово, щастието им по- истинско. Вече можеха да са заедно.
- Какво искаш да е първото нещо, което да направиш на младата си съпруга?
- Има ли нещо, което някога да не съм й правил?- подхвърли той, примамвайки я в разговор.

Колата бе паркирана пред сградата и те заедно се качиха вътре и потеглиха. Предстоеше им път, щяха да пътуват поне 2 часа и затова Ема седна на задната седалка с детенцето, а младоженецът застана зад волана.

Дали думите не бяха нужни или просто нямаха какво да си кажат, това не успяха да разберат и двамата. Пътят бе дълъг и още по- труден сред тишината, която ги обгръщаше. Детето заспа, усмивки се прехвърляха бързо от уста на уста, тя му хвърляше поглед, той на нея- два. Косите й падаха нежно по челото й, тя въздишаше тежко и се опитваше да се отпусне, седейки до Алексей. Докато притваряше очи леко изморено, забеляза, че колата спря и, когато се огледа, видя, че са спрели до някаква местност със зеленина.

Тони не спираше да се взира в чертите й, погледът му бродеше по извивките й, а тя не беше слаба, косите й бяха хубави, а гърдите и дупето- сочни и меки. В огледалото за задно виждане той огледа хубаво булката си, а после се усмихна лукаво и погали дюкяна си, намествайки набъбващия в боксерките член.

- Не си сигурен, че го искаш…- въздъхна тя, очите му пронизваха съзнанието му.
- Аз съм сигурен кого искам. Искам теб. Навсякъде, по всяко време, толкова дълго време те нямах, че искам сега да наваксам всичкото време, което сме изгубили един без друг. Ела при мен.

Ана слезе от колата и се прехвърли на предната седалка при него, след като се настани удобно и се облегна, бедрата й се разтвориха леко, роклята й бе до коляно и той сложи ръка на голото бедро.

- Толкова си хубава, каквото и да мислиш, каквото и да ти казват, аз винаги ще те харесвам. Такава каквато си.
- Толкова се промених, но тук си останах същата- въздъхна тя, посочвайки челото си, - понякога е трудно да запазиш формата… поне вкусът е същият.

Той не каза нищо, просто се наведе към нея, целуна я по устните, нито пусна език, нито дори се опита да я притисне, просто лека целувка, такава, каквато я обичаха и двамата. Тяхната си целувка, от 8 години насам. А тя знаеше какво иска той, знаеше, че той копнее за галещата й ръка, знаеше, трябва да сложи ръка на бедрото му, а после да я придвижи към члена му и да го притисне. Тя бе наясно, защото той бе неин и тя бе негова, не само заради церемонията, а защото така бе решила някаква друга сила, много по- върховна и истинска.

- Направи го…- въздъхна той, очаквайки с нетърпение нейните действия. Тя не се поколеба и плъзна ръката си по бедрото му… – Искам да ми свалиш ципа.
- Няма да го направя тук пред Алексей!
- Не те и карам… просто го извади.. знаеш, че това ще ме възбуди. Особено докато карам.

Ана го погледна с колебание, а после се наведе към него и целувайки го, му свали ципа, целият бе настръхнах, възбуден до краен предел и дишащ учестено. Понеже не искаше да го пришпорва, просто му направи знак да тръгне и повдигна роклята си нагоре. Краката й бяха леко пълнички, но бели, бедрата й- заоблени и силни, но гладки и красиви. Тя разтвори бедра и плъзна ръката си по едното, после се погали отдолу, а после погали и другото бедро. Мъжът до нея въздишаше тежко и сумтеше, като с едно око следеше пътя, а другото не се отделяше от шарещите й пръсти. Тя не спря, просто нави полата си на кръста си, а после хвана бикините си така, че се получи само лентичка отпред, която се впи между устничките й в цепката.

- Ще ме побъркаш… Знаеш, че не ми е необходимо да те гледам дори… просто знаейки какви мисли се въртят в главата ти се побърквам… Ти си единствена и неповторима…

Ана знаеше това много добре. Знаеше, че той не ще намери друга, която да му пише истории, да му разказва, да ги изпълнява. Белите бикини се навлажниха от мокрото й местенце и след като се търка известно време с бикините по клитора, й писна и реши просто да ги отхвърли настрани и да се погали. Курът на мъжът вече стърчеше, опитвайки се да разкъса боксерките му.

- Събуй ме!- заповяда той разпалено. И тя го стори. Свали му боксерките колкото да му го извади, а после започна бавно да му гали члена. – Искам да те погаля там…

Тя не го възпря, пръстите му погалиха мократа й цепка, а после се впиха и по- навътре.

- Сладко… – каза той след като облиза пръсти. Възбудата и на двамата бе стигнала връхна точка.