Слънцето тук не бе приятел никому. Бе силно, изгарящо, хората бяха тъмни и загорели, и в двата смисъла на думата. Йоана се бе потрудила добре да се издокара, но не бе помислила за горещото време. Имаше дълга розова пола, стигаща до средата на прасците й, а гърдите й се перчеха, розови и пухкави над хубавите дантелени презрамки на блузката й. Същинска актриса, но в някой друг сериал, не в този, който ще видите по телевизията.

Токчетата й тракаха силно, а косите й се полюшваха ту наляво, ту надясно, разлюлени като узряло жито.

- Не може да е тя, не е тя, кажи ми, че не е тя!- въздъхна един от седящите мъже, въздухът в офиса беше страшно застоял и за да могат все пак да дишат, по- младият мъж стана от мястото си и отиде до прозореца, с изморен жест притвори и, когато видя по- отблизо идващата мадама, ококори очи и въздъхна още по- дълбоко.
- Изрусила се е! Можеш ли да си представиш?!

О, да, Йоана Степанова, онази мила даскалка, която всички много добре познаваха, се бе пременила, слагайки няколко килограма, колкото да изглежда още по- закръглена и апетитна, а косите й сега блестяха като злато, изкуствено руси, но придаващи й по- скоро екзотичен вид, отколкото на блондинка.

- Въпреки всичко си мисля, че изглежда добре… Ти какво мислиш?
- Не мога да преценя, трябва да я видя от по- отблизо, наистина…

Момчетата се настаниха пак на двата дървени стола и се загледаха навън, оглеждайки приближаващата жена. Отначало бяха заслепени от това коя бе тя, после от вида й, от косите й, от гърдите й. Накрая осъзнаха, че тя наистина идваше. И то при тях. На вратата се почука и като попарени двамата се изправиха на крака и се плеснаха, че да се събудят.

- Ама тя… как така идва тук, защо идва?- изписка единият малко притеснен, другият не му отговори, само го удари по ръката, че да се съвземе по- бързо, а после отвори.
- Здравейте, г- це Степанова! Много се радвам да Ви видя, много време мина…- Йоана не очакваше да види познати лица тук, но ги поздрави, а после влезе и се огледа. Мястото, в което се намираха сега и тримата бе малко помещение, в което се извършваха нотариални заверки и двете момчета, работещи вътре бяха съответно помощниците на нотариуса, който за момента отсъстваше.- Ще се радваме да знаем как сте, изминаха две години мисля, откакто завършихме и не знаем дори дали не преподавате още в училище… Имам толкова хубави спомени от там! Особено последната вечер… която няма да забравя никога.
- Да, много хора ми разказваха за тайнствената дама. Знам, че е бил паметен момент за всички да ви падне момиче на повикване… Но, не за това съм тук. Не искам да връщам спомени и приятни мигове. Дойдох по работа, както може би ще предположите. Трябва ми нотариална заверка ето на този документ.

Йоана бръкна в малката си дамска чантичка, избродирана в какви ли не цветове, но преобладаващо розовото, извади малка хартийка и я подаде. Момчетата я погледнаха и се усмихнаха.

- А вие как сте, ще се радваме да чуем как е училището.
- Всъщност… отдавна не работя там. След вашия випуск, а и след като мина срокът и годината приключи, напуснах. После си намерих друга работа, в международна фирма. Сега съм сгодена, както виждате, предстои ми сватба.
- Наистина ли? Не мога да повярвам!

Всъщност това се стори много тъжно и на двете момчета. Вътрешно и двамата бяха убедени, че девойката, която им се бе отдала, бе именно тя, но нямаше как да го докажат. А и не им трябваше, и двамата пазеха спомена и това ги топлеше, мечтаеха си за деня, в който щяха да я срещнат пак. И ето, че този ден дойде. Но с него и лошите новини.

- Много се радвам за Вас, госпожице, вярвам, че заслужавате най- доброто. И ще се радвам да се запозная някой ден с щастливеца. Наистина!

Йоана съсредоточено гледаше тъмните очи с надвиснали вежди на мъжа срещу себе си и не помръдваше. Самите нейни очи бяха тъмни, кожата й имаше приятен естествено мургав тен и русите коси й придаваха вид на някаква певица- мулатка, която си изрусява и изправя косата… екстравагантна и сочна, много по- апетитна, особено със закръглените си форми. Гърдите сега изглеждаха по- големи, бузите й по- плътни, а дупенцето й бе някак по- повдигнато, а тазът- по- широк.

„Да не би пък да е бременна?”, запита се единият, но не посмя да зададе въпроса директно.
„Знам ли?”, отговори му другият с поглед, кимна, а после продължи да я разглежда. Въпросният документ се намираше в ръцете на Димитър, който се зае да изчете всичко по него, а после пристъпи към бюрото с компютъра и седна пред него. Иван бе седнал на ръба на голямото бюро, точно пред Йоана и я наблюдаваше.

- И кога е сватбата? Казахте, че вече е планирана…
- О, да, сега септември, има още няколко месеца подготовка. – отговори тя, един кичур се плъзна по косите й, а после падна точно пред носа й, устните й- плътни и с лек розов гланц, се разтвориха леко и едно русо косъмче се присламчи към тях, тя не вдигна ръка за да отметне кичура, Иван не се сдържа и спусна ръката си към нея, загреба кичура и погали косите й, отмятайки ги назад.
- Все още сте така хубава, както бяхте и преди, знаете ли…

Тя присви устни и преглътна тежко, а после облиза устните си, по челото й се стичаха ситни капчици пот. В офисът бе почти толкова топло, колкото бе и навън, климатикът макар и да работеше с пълна пара, не можеше да смогне да се пребори с тежкото време и понеже не можеше да сдържи жаждата си, Йоана отметна глава назад и се огледа.

- Имате ли вода тук? Имам чувството, че ще се стопя…

„Ох, да беше сладолед, щях да те ближа цяла вечност…”- измърка Иван наум, а после поклати глава и отговори:

- Да, разбира се, ще ви налея!
- Ще съм ти благодарна.- отговори Йоана, а после хвана една брошура от бюрото и започна да си прави вятър. Това нямаше как да не секне дъха на двамата мъже, седящи до нея, още повече, че с всяко движение, струите въздух отмятаха все повече коси назад и така разкриваха деколтето й. Гърдите й бяха големи й плътни, месести, естествени, зърната прозираха през розовата дантелена блузка, а полата й се бе надигнала малко нагоре и разкриваше хубавите й прасци.

Иван се опита да се съсредоточи в заниманието си и докато я гледаше, наля в една от порцелановите кафени чашки вода, а после я подаде внимателно на Йоана. Ръцете му обаче трепереха и докато я смъкваше надолу към ръката й, малко количество от водата се разплиска и намокри малко оголеното деколте на момичето, а после струите се спуснаха надолу към пазвата й и се изгубиха от погледа на мъжа.

- Извинявам се много, заповядайте водата, ще ви дам и кърпичка.

Йоана подскочи като попарена, по- скоро като охладена от ледената вода и погледна мрачно с тъмните си очи. Иван набързо се обърна, подхвана една кърпичка от бюрото и я пъхна бързо в деколтето й.

- Какво правиш, по дяволите, мисля, че мога да се оправя и сама!- разписка се тя, а после се изправи на крака и се дръпна назад. – Мислех си, че мога да получа професионално отношение, но явно съм грешала!
- Не, не.. не си правете такива прибързани изводи, моля ви… – започна да се извинява и обяснява мъжът, в това време Димитър стана от компютъра и се приближи до Йоана.
- Заверката ще Ви струва 10 лева, ще трябва да дойдете утре, тъй като нотариусът отсъства, най- добре да е между 12 и 3 следобед.

Йоана вече се бе оправила, но Иван, колегата на Димитър, не можеше да скрие задоволството си от това, че бе имал възможността макар и за кратко да докосне хубавата гръд на бъдещата булка. Още от момента, в който бе споменала думата сватба, мозъкът му бе защракал и той си представяше само как ще чука хубавата русокоса булка в дългата й бяла рокля и ще се празни на булото й, това бе довело до мощна ерекция и положението му, поне за пред Йоана, се бе влошило, беше го разобличила.

- Ще дойда… Но не искам този тук да го виждам!- заповяда тя, посочвайки надървената статуя, стояща ухилено до вратата. – Ще си говорим с теб, ще дойда утре, чао!

Момичето сбръчка чело, набърчи и устни, обърна се с гръб към Димитър и се запъти към вратата. Макар и обиден, Иван отвори вратата на дамата и й намигна.

- Довиждане и приятен ден!- каза той, изпращайки я.
- Довиждане.- Отговори тя вяло, отдалечавайки се, тракайки по гранитения плочник. После мина пак през залесената площ и изчезна съвсем.

Мъжът затвори отново вратата зад нея и седна на стола, на който до преди малко седеше Йоана. Офисът си бе същият хаос, с разхвърлени книжа, с разпръснати книги, правни и икономически, законодателски, а Димитър го гледаше гневно и злобно и се мусеше.

- Защо го направи?
- Не се сдържах. Тя е курва. Винаги ще си остане такава…