В плен на желанието- Продължението

АВТОР: АНА

Ани се взираше невярващо в стоящия срещу нея мъж и все още й беше трудно да повярва на очите си. Това бе той! Страстното увлечение, което си бе позволила, докато беше на почивка. А сега й се усмихваше топло и приятно! Щеше да работи с него, да го вижда всеки ден. Нямаше представа как трябваше да се държи. Всички тези мисли нахлуха в съзнанието й и предизвикаха израз на тревога и напрежение върху красивото й лице.
– Не съм очаквал да те видя тук – изведнъж й прошепна Алекс. – Но определено изненадата е наистина приятна. Последният път си тръгна ненадейно, без дори да поговорим, а толкова исках да те опозная. – Но сега се надявам да имам тази възможност, след като ще сме колеги.
Той й намигна и излезе от учителската стая, преди тя да успее да каже нещо.
Ани бе 25-годишна жена – интелигентна, образована, порядъчна. Не й беше в стила да има подобни забежки за една нощ с непознати мъже, още повече след като преживяваше болезнената раздяла с годеника си. Затова положението с Алекс й се струваше доста неловко. Но трябваше да намери начин да го преодолее.
Дните се нижеха неусетно, докато Ани се опитваше да избягва разговорите с младия мъж. Не беше тайна обаче, че повечето ученички от горните гласове въздишаха по него, както и по-младите учителки в училището. Все пак, той бе хубавец – висок и едър, с прекрасни зелени очи и топла усмивка. Ани често се улавяше да мисли за бурната страстна нощ, която бяха прекарали заедно. Понякога вечер, лежейки сама в леглото, в съзнанието й изплуваха горещите сцени на диво желание и безумна страст, които бе споделила с Алекс. Виждаше как я гледа в училище, как й се усмихва, как я съблазнява с поглед. Но беше прекалено горда пред себе си, за да признае чувствата, които изпитваше към него.
Но съдбата, за добро или зло, отново се намеси.
Вече беше месец декември и наближаваше зимуването. Всяка година училището организираше екскурзия на планина, в която можеха да вземат участие всички ученици и учители, които желаеха. Като класен ръководител на един от осмите класове, Ани също се включи в пътуването. Надяваше се и тази година преживяването да бъде изпълнено с безброй емоции и вълнения. но този път не беше предвидила присъствието на един чаровен и млад учител. Тя обаче тръсна глава и си каза, че всичко ще бъде наред.
Пристигнаха в хижата в уречения ден и се настаниха. Учениците бяха много доволни и щастливи, нямаха търпение да се разходят из местността, а вечерта да отидат на дискотека в близкото градче.
Ани вдиша дълбоко чистия планински въздух. Беше очарована от приказната гледка, разкриваща се пред погледа й. Снегът образуваше бяла пухкава покривка под краката й.
Надвечер група учители и ученици се приготвяше да слезе с автобуса в близкото градче. Но Ани не беше сред тях. Бяха се разбрали с колегите й тя да придружи учениците на следващия ден. А сега щеше да остане в хижата с още една-две колежки – останалите отиваха в града. По-късно обаче едва не съжали за решението си, щом разбра, че и Алекс е останал в хижата с тях. Винаги се чувстваше някак неловко в негово присъствие.
Погледна часовника си и реши, че има време за кратка разходка. Така нямаше да й се наложи да остане насаме с него. Пък и щеше да направи снимки на околността. Установи, че още не се е стъмнило, затова с бърза крачка се отправи навън, като в движение кимна за поздрав на пазача.
Снимането беше нейно хоби и тя не усети как се увлича в снимките и се отдалечава все повече. Не усети и усилващия се вятър, както и първите снежинки. Когато почувства смразяващия студ и видя падащия вече мрак, младата жена реши да се връща. Но за зла беда установи, че се е изгубила. Не можеше да намери обратния път. А снежинките ставаха многобройни, падаха тежко на парцали, задаваше се виелица. Ани не можеше да се обади, тъй като телефонът й нямаше обхват. Страхът й нарастна.
В същото време Алекс се чудеше къде ли се е запиляла младата учителка. Не я откри нито в стаята й, нито в столовата. Пазачът го видя да се оглежда озадачен и му съобщи, че ако търси хубавата дългокоса дама, тя все още не се върнала от разходката си, поне не я е засякъл да влиза обратно. Алекс изтръпна, поглеждайки навън и виждайки силния снеговалеж, придружен от настъпващата тъмнина. Без да се колебае, излезе от хижата и тръгна да търси Ани. Викаше името й. Но неуспешно. Виелицата се усилваше и му бе почти невъзможно да продължи пътя си, когато отново я извика и в отговор този път чу слаб звук. Насочи се към него и откри свитата на кълбо и премръзнала жена. Стопли я в прегръдката си и й помогна да стане. Промълви й, че наблизо е видял изоставена колиба. Щяха да се приютят тази нощ там.
Вътре цареше пълен мрак, но Алекс някак успя да запали огън. В същия момент Ани се хвърли на шията му и се разплака. Каза му, че е била много изплашена и е мислела, че ще загине. Трепереше от страх и студ. Алекс си спомни първата им нощ, как тогава пак я бе спасил, и без да се замисли я дари с изгаряща целувка. Коленете й омекнаха, но той я хвана със силните си ръце и я постави в импровизираното легло, направено от техните палта. Тя застена страстно под него. Страстта, таяла се в нея месеци наред, се отприщи с пълна сила. Беше достатъчно само да я докосне и отново се намираше в плен на желанието.
На светлината, хвърляна от огъня, тя изглеждаше зашеметяващо – с разпиляна коса, искрящи от страст очи и невероятно меки и сочни устни. Мъжът бързо освободи нея и себе си от дрехите им, погледна я с нежност и плъзна ръце и устни по тялото й. Тя се мяташе неспокойно под него, но той само хвана ръцете й и ги задържа над главата й. После обходи пълните й гърди с език, бавно облиза зърната и ареолите около тях. Видя как бледорозовите връхчета веднага щръкнаха и се напрегнаха.
– Какво правиш с мен? – мълвеше младата жена, извивайки се от наслада.
Той само я погледна с усмивка и продължи да дразни зърната й. Пусна ръцете й, само за да обхване в шепи красивите хълмчета и да разтърка твърдите им пъпки между пръстите си. Пронизана от приятно чувство, Ани се изви като дъга в ръцете му. Молеше го да не спира. Но той дори нямаше подобно намерение. Искаше да й се наслади докрай. Тръгна да изследва с устни тялото й. Езикът му чертаеше нежни кръгове по корема й, докато един от пръстите му вече се бе шмугнал между бедрата й. Вдигна глава, за да я погледне. Тя бе затворила очи, а над горната й устна бяха избили няколко капчици пот. Той запълзя обратно нагоре, за да ги оближе, а езикът му проникна между устните й. После отново се върна между пухкавите й бедра, разтвори ги и остана прехласнат пред красивата гледка, която откри там. Вагината й беше гладка, без нито едно косъмче, влажна от растящото желание. Устничките бяха розови, меки, полуотворени и между тях надничаше малкия възбуден клитор. Младият мъж прокара език по него, близна го внимателно, след което го засмука страстно, докато партньорката му крещеше от възбуда. После проникна с пръст във влажната й женственост. Тя извика, беше обезумяла, искаше да я люби диво и безмилостно. Но искаше и да му върне поне част от удоволствието, което й даряваше той.
Легнал по гръб, оставен в ръцете на красивата жена, която го галеше и целуваше, Алекс бе на седмото небе. Усети палавия й език на сантиметри от възбудения си член. Но не го докосваше. Не още. Измъчваше го с фини ласки. Езичето й премина по пълните със сперма тестиси, подразни ги, след което нежно ги засмука. Мъжът стенеше дълбоко и гърлено. Ани продължи да дразни стегнатите му топки, а после се прехвърли на пениса. Диво го целуваше и облизваше, галейки с език главичката.
Алекс не издържа на това сладко изтезание. Претърколи я по гръб, вдигна краката й на раменете си и рязко влезе в нея. Тя изстена страстно. Усети твърдата му мъжественост в себе си и стегна вагиналните си мускули. Пенисът му се движеше плавно в нея, дарявайки я с неописуема наслада. Беше страшно влажна и възбудена. Внезапно той я обърна с гръб към него. Озовала се в поза с леко вирнато нагоре дупе, Ани почувства мощните тласъци на своя партньор. Усещаше напрегнатите му до пръсване тестиси, които лекичко я удряха. А в това време мъжът размачкваше пухкавите бузи на бялото й закръглено дупе, нежно ги щипеше и пляскаше. От устните на младата жена се отрони сподавен стон. Вече не й бе студено, а напротив.Твърдият под на колибата за нея бе като най-мекото легло. Чувстваше се невероятно сигурна в тези силни мъжки ръце, които я даряваха с нежни ласки.
Младият мъж протегна ръка между бедрата на Ани и напипа чувствителното й клиторче. Подразни го, докато пенисът му пореше безмилостно влажната й женственост. И двамата бяха обезумели от възбуда. Затова Ани почти не усети болка, когато първо един, а после и втори пръст навлязоха в аналното й отворче., а накрая и членът му си проби път там. Тази вечер бяха паднали вече наистина всички задръжки. Беше останало само дивото, безумно желание.
Ани чувстваше как пенисът на нейния партньор се движи в дупето й, а пръстите му са потънали дълбоко в мократа й вагина. Беше много близо до края. Кулминацията я свари обаче неподготвена. От устните й се изтръгна силен вик, главата й се замая от наслада, а любовните й сокове се отприщиха и се разляха по пръстите на младия мъж, който на свой ред се стегна, изкрещя, а след това изстреля огромно количество гъста бяла течност дълбоко в недрата на полудялата от страст учителка.
Беше им нужно известно време, за да се съвземат от преживяното удоволствие. След това се сгушиха един до друг и заспаха.
Събудиха се след часове. Слънцето още не бе изгряло, но виелицата беше утихнала. Около тях се разкриваше невероятно красива панорама.
Алекс погледна Ани с нежност, след което каза:
– Видя ли, моя красавице, бурята отново ни събра!
Ани докосна ръката му и отговори:
– Трябва ли да тръгваме? – Дали вече са се усетили и ни търсят?
– Мисля че ще мине поне час, докато установят липсата ни – измърмори Алекс. – А дотогава ми идват на ум някои идеи, с които можем да си запълним времето – намигна й закачливо младият мъж и тялото му се отпусна върху нейното.
Двамата отново се намираха в плен на желанието.

15 мнения по „В плен на желанието- Продължението“

  1. mnogo gotin razkaz, purvata 4ast su6to be6e strahotna. pozdravi za avtorkata i produljavai v su6tiq duh. 🙂

  2. Много добро. Много страстно. Много … Поздравления Ани, стават все по-хубави.

  3. Достойно продължение! Да, имате и моята подкрепа. Умеете да пишете разкази. Успех, и дано да намирате време и желание да ни радвате с хубави разкази, като тези. Благодаря за споделените фантазии или преживявания! 🙂

  4. разказът е прекрасен. нищо последно време не ме е радвало така… благодаря 🙂

  5. Много е хубаво..изразени са толкова чувства и желание!
    Браво Ани! Само така!

  6. Наистина много чувствен разказ, накараме да… 😛 усетя удоволствието.

  7. tva razkaz4e naistina me trogna i nakara da me4taq 4e moje bi ne6to poodobno/ne vielicata imam predvid/ 6te se slu4i i s men

  8. браво аплодисменти много хубав разказ и се радвам и имам честа да познавам авторката лично

  9. Наистина много хубав разказ.Умееш да завладяваш с думите си читателите.Приеми моите изскрени поздравления!!!Не спирай да пишеш!!!:))

  10. Imam vapros: kak se izpra6tat razkazi? Iskam eventualno da izpratia i az…

  11. rainman, изпращаш разказа на имейла на Ема: ema.slavin@gmail.com и тя, ако го одобри, го публикува в сайта. Това е!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *