Победа – Втора част

 Автор : Джеймс


Дните минаваха почти еднообразно, като от време на време си спомнях преживяното в съблекалнята. Нямаше и как да го забравя… Усещането за поражение, страхът, ужасът дори на това да бъда контролирана, насилена и наказана. Мразех това усещане, мразех и спомена за преживяното, но не това продължаваше да ме кара да мисля за онзи ден. Страх ме беше да си го призная, но някои от усещанията, които изпитах там, с този ужасен мъж, ми харесаха. Не можех да го допусна, но уви… част от съзнанието ми искаше отново да изпитам онази тръпка, когато бях вързана и той си играеше с мен, така както никой, никога не беше правил.

Когато получих съобщението му бях ядосана, но и възбудена… Това също беше ново за мен. След тази случка мислех много повече за секс.. всъщност, като че ли след това започнах да мисля за секс. Открих, че тялото ми е само черупка в която да се крия, която да ме пази от околния свят и с която да се бия, а и нежно, чувствително същество, което иска ласки, докосвания, целувки и… онова отвратително усещане на проникване… тръпнещата плът и разливащата се топлина и радост на оргазма.

Случваше ми се да се събуждам възбудена. Искаше ми се да се галя и дори се отдавах на тези си пориви, когато останех сама в къщи. Мразех се за това, но въпреки това не можех да издържам и това беше единственият начин да прогоня натрапчивите мисли и желания, поне за малко.

Една част от мен искаше да отиде на срещата с този идиот, който ме беше променил така, но силната и властната част в мен успя да си заповяда да не се поддам на този глупав порив. Това обаче си имаше цена…

Когато въпросният ден дойде се отдадох на целодневна тренировка. Знаех, че ще съм скапана на края на деня, но точно това беше и целта ми. До обяд блъсках крушата в залата, плувах в басейна, а след това упражнявах различните удари и движения до прималяване, но отново и отново в главата ми се връщаха картините от съблекалнята. Всеки път, когато погледнех отражението си в огледалото си спомнях, как бях завързана със собственият си колан… как висях безпомощно и какво правеше той с тялото ми… и по-лошо, как тялото ми откликваше на всичко…

Все пак денят мина и въпреки желанието си не отидох на срещата. Въпреки това не се чувствах спокойна. Дори, когато телефонът ми иззвънеше подскачах като ужилена. Очаквах да ми се обади и да ме порицае за това, че го бях пренебрегнала… но защо ли ме беше страх от това? Единият път беше приятелката ми, която пак се беше скарала с приятеля си. Нищо ново, щяха да се сдобрят на следващия ден. Вторият път беше майка ми, която пак изчезваше в командировка… поредната „спешна командировка, само за 2 дена мило, наистина се налага… ще ти купя подаръче”. По принцип обичах да оставам сама, но точно сега ми се искаше да има някой край мен… Все пак нямаше да се отдавам на мрачното си настроение, още по-малко на странните си и глупави мисли и желания, които се надигаха в тялото ми… Щях да си взема филм, сок и пуканки и да прекарам една приятна и спокойна вечер. Сама! И без никакви мисли за секс или онова копеле!

Речено-сторено… поне до някъде. Филмът не беше лош, като се изключи сцената в която героинята беше насилена от приятеля си, който освен че искаше да я обладава винаги, когато пожелае, я караше и да прави разни странни и перверзни неща, изпълнявайки фантазиите му и глупачката се подчиняваше… уж от любов. Глупости! Няма такава любов, която да те кара да се правиш на глупачка, идиотка и да позволяваш на един мъж да те използва и унижава! Не и в нормалния живот! Не и при нормално условия… а дори и при ненормални трябва да се бориш до край!

Разочарована от филма, уморена от дългия ден и постоянната борба със себе си влязох да си взема душ. За първи път това не ми помогна да се отпусна. Улавях се, че се ослушвам при всяко тракване и тропване в блока. При всяко раздвижване на асансьора сърцето ми ускоряваше ритъма си. Чаках ли нещо? Глупости! Никой нямаше, нямаше и как да дойде… все пак живея на 5-тия етаж, вратата беше здраво заключена, а и входната врата на блока също се заключваше… Мразех го за това, че ме беше накарал да се чувствам слаба… Когато излязох изпод душа се огледах в огледалото. Мократа ми кожа блестеше под ярката светлина и малките капки по гърдите ми отразяваха светлината. Цялата бях настръхнала, а косите ми бяха залепнали за скалпа ми. Водата бързо се охлади и капките спускащи се по стегнатото ми тяло ме караха да потрепервам. Видях, как зърната ми се втвърдиха и как кожата ми настръхна. Това отново ми припомни как бях вързана, безпомощна и как той галеше твърдите ми зърна с пръчката… Тръснах глава и се завих с кърпата. Не исках да бъде така, но не можех да контролирам мислите си днес…

В спалнята си бързо извадих чисти дрехи и се приготвих за лягане. Белите памучни бикини прилепнаха плътно към дупето и венериният ми хълм, изстръгвайки тихо стенание от мен. Бях възбудена! Погалих леко клитора си и усетих, че е твърд… По дяволите… нямаше да се поддам на порива да легна на леглото, да разтворя крака и да затворя очи, припомняйки си онова усещане за твърдият му член, проникващ, разкъсващ и толкова прекрасен… Не и днес! Хвърлих нощницата, с която обикновено спях, настрани и нахлузих шорти и потник. Не исках да се чувствам като жена, но въпреки това топлината в слабините ми не изчезна. Легнах на леглото и стиснах очи в опит да заспя бързо. Дори умората не ми помогна днес…

Колко ли беше чакал? Дали се беше ядосал и какво ли щеше да стане ако бях отишла… дали щеше да се държи арогантно както в съблекалнята… тази проклета съблекалня! Защо не можех да спра да мисля за нея? Въпреки опитите ми, волята ми и омразата към всички тези усещания не можех да изблъскам този спомен.

Стъпки… Шумолене… Тих смях… Огледах се, но нищо в мрака на стаята ми не беше различно. Бях сама. Затворих очи, но бързо ги отворих, когато стъпките се приближиха. Скочих в леглото, но беше твърде късно. Ударът дойде светкавично, дори преди да успея да различа тъмната сянка надвиснала над мен. Строполих се без дъх с разперени ръце и крака, оплетена в тънката завивка. Как беше влязъл? Как беше успял да се приближи толкова много до мен без да го усетя, но си спомних, колко бях улисана в това да се опитвам да не мисля за него… По дяволите!

Мъжът ме повдигна нагоре, слагайки ме отново на възглавницата. Вдигна ръцете ми и ги завърза с копринени шалове. От къде ги беше взел? Аз нямах такива, нито имах нужда от такива. Когато ръцете ми бяха стегнато и сигурно вързани, той слезе при краката ми. Така ми се искаше да го ритна, но не можех да помръдна. Гърдите ме боляха, сърцето ми тупкаше забързано, а аз все още се опитвах да си поема въздух нормално. Когато усетих, че силите ми се връщат, вече бях завързана здраво, с разперени ръце и крака на леглото си. Уязвима и победена.

Сянката стоеше над мен и ме гледаше. Не можех да различа чертите или лицето му, но знаех, че е Той! Стиснах зъби и направих единственото, което можех- зачаках следващото му действие. Той обаче не бързаше. Искаше отново да си поиграе с мен. Видях го как се разхожда из стаята ми и се зачудих какво ли вижда в тъмното. Изглежда и той стигна до това заключение, защото дойде отново до мен и без дори да ме погледне включи нощната ми лампа и се върна отново към изследването на стаята ми. Сега можех да го огледам по-добре. Не можех да кажа дали е той,  защото имаше маска, подобна на тези на нинджите. Защо ли му беше нужно да се маскира? Беше глупаво и излишно. Останалите дрехи също наподобяваха маскировката на нинджа. Нещо, което без малко да ме разсмее. Ако не бях вързана на леглото си, в стаята си, почти по бельо бих му се подиграла дори, но не и този път. Следях черната фигура и всяко нейно движение.

След като обиколи стаята ми той се спря пред гардероба и започна да разглежда дрехите ми. Не бях позволявала това дори на майка си, откакто станах на 14, а ето че сега един непознат мъж го правеше! Видях как побутва окачените на закачалки панталони и ризи, но когато отвори чекмеджето в бельото ми не издържах:

– Да не си посмял! Ще те убия!- изсъсках аз.

Той обаче дори не се обърна. Видях как черните му ръце ровят вътре. Чак сега забелязах, че носи и ръкавици. Това беше странно… дори и в цялата тази ситуация. Цялата настръхнах, когато го видях да вади бикините ми и да ги разглежда и пуска на земята, чифт след чифт. Страхът беше изместен от ярост. Дърпах шаловете с които бях вързана за таблата на леглото, но освен леко проскърцване от леглото, друг резултат не постигнах.

– Черно бельо.- чух за първи път гласът му и веднага го разпознах.- Интересно. Искам да те видя в него някой път…- каза той и го видях как се обръща с единственият черен сутиен и бикини, които имах.

Бях го купила преди няколко месеца и то по-скоро защото приятелката ми ме беше накарала. Черен дантелен сутиен с тънки презрамки, изрязани чашки и прозрачен. Точно толкова прозрачен, колкото и бикините- няколко ластика и тънка прозрачна материя. Не знам защо, но се бях почувствала странно, когато го докосвах в магазина. За това и го бях купила… за някой специален случай.

– Жалко, че няма как да ги обуеш сега, но и това ще стане. – каза той, пускайки и черното ми бельо на земята.

– Ще ти се! Развържи ме веднага!

Не бях удостоена с отговор. Той дойде до мен и ме огледа от глава до пети. Аз също погледнах надолу. Дългите ми крака бяха разтворени широко и разпънати към краката на леглото, където се спускаха шаловете. Мускулите ми трепереха, но без да могат да се свият. Крачолите на шортите ми висяха и бях сигурна, че от мястото на което стои може да види бикините ми. Гадно копеле. Поне потникът ми стоеше плътно по тялото ми… което само очертаваше гърдите ми по-добре. По дяволите. Зърната ми стърчаха издайнически и го стрелнах с погледа да видя дали е забелязал. По тънката усмивка и блясъка на зъбите му разбрах, че е.  Повдигнати от това, че ръцете ми са над главата гърдите ми изглеждаха кръгли и не толкова големи, но за това път зърната стърчаха повече от очевидно през белия плат.

– Защо винаги се налага да те връзвам? Знам, че ме желаеш. Мога да го прочета по погледа ти, по тялото ти.- каза той тихо.

– Мразя те! Искам да те убия… и трябваше да го направя тогава… Каква глупачка съм, че си мислех, че ще спреш и ще се откажеш…

– Защото искаш да бъдеш моя и да ми се подчиниш.-каза той просто.

Изтръпнах цялата. Не можеше да е вярно. Затворих очи, крещейки вътрешно, че в това, няма капка истина. Не исках да се подчинявам. Никога не го бях правила и никога нямаше да го допусна!

– Никога! Не и аз! Не и докато съм жива! Убий ме! Копеле гадно… ако ми направиш каквото и да е предпочитам да умра, пред това да ти се подчиня… за каквото и да е…

– Точно за това си и вързана. За да мога да ти покажа, какво искаш. Да преодолея това твое вироглавие и да ти разкрия истинските ти желания.

Дали не беше прав? Не беше възможно да искам това! Но… защо тогава не спирах да мисля за него? За това, което ми беше причинил, но ми беше харесало толкова много? Толкова много, че бях правила секс с него… след като той ме беше унижил и наказал, беше ме бил, дразнил, галил толкова хубаво… не! Не трябваше да се поддавам! Не трябваше да показвам с нищо мислите и желанията си, независимо колко силни бяха те!

– Ако ме пуснеш сега, няма да викам полиция и ще забравим за случилото се.

Дори не ме удостои с отговор, когато излезе от стаята. Чувах как се разхожда из апартамента, отваряше вратите, светваше, а после гасеше и затваряше вратите след себе си. Чаках със затаен дъх връщането му. Не ме кара да чакам дълго, но когато влезе отново при мен цялата замръзнах. Носеше нож в ръка…

– Какво си намислил, а? Извратено копеле! Само да ме нараниш и ще те…

– Какво? Ще ме убиеш с поглед? Ще ме наплюеш? Ще ми се разсърдиш?- смехът му ме накара да почервенея от яд.

Дойде отново до леглото ми и хвана потника ми с ръка.

– Не смей и да дишаш! Не искам да оцапаме повече от неизбежното.

Ножът се плъзна над корема ми, под плата на потника и премина с лекота през него, разрязвайки го на две. Той остави разрязания потник върху мен, дори без да си прави труда да го разтвори. Гърдите ми бяха почти изцяло разголени, като само неравните крайчета се бяха закачили за щръкналите ми зърна. Поне едно нещо за което да съм им благодарна. Бях прехапала устна и дишах на пресекулки, докато ножът се вмъкваше в ластика на шортите ми и беше сполетян от същата съдба както потника ми, но този път беше издърпан изпод мен и пуснат до леглото.

Отново бях гола, почти гола пред него. Завързана и безпомощна. Между мен и него стояха единствено белите ми бикини и останките от потника ми. Той повдигна ножа, държейки го с върха на пръстите си, сякаш беше някакъв фин инструмент и внимателно отмести едната страна на потника ми, разкривайки дясната ми гърда, а след това и лявата. След това усетих студеното острие на ножа да се отърква в страната ми, качвайки се нагоре. Поех си рязко дъх, когато докосна гърдата ми, очертавайки кръг около нея, насочвайки се към зърното ми.

– Недей! Спри!- прошепнах аз, останала без дъх. Главата ми се замайваше от усещанията, които избухваха в мен.

Острият връх докосна щръкналото ми зърно и леко го натисна. Изохках високо, следейки всяко движение. Нямаше кръв и не исках да има. Опитах се да се свия, но нямаше как и накъде. Не дишах, докато той си играе внимателно със мен. Когато надигна ножа за да го премести на другата гърда успях да си поема няколко пъти въздух, след което отново трябваше да затая дъх. Не можех да мигна, следейки студеният връх, докосващ ме така внимателно, но не забравях и това, че може да ме нарани с такава лекота, с каквато и ме докосваше. По-лошо от това усещане беше осъзнаването на това, което ставаше в тялото ми. Чувствах се слаба, беззащитна, уязвима, но щастлива… Щастлива, че отново съм в ръцете му, че отново прави с мен каквото иска, доставяйки ми удоволствие по най-странният възможен начин.

Когато най-после ножът се махна от зърната ми можах да го погледна. Видях, как очите му блестят, следейки реакциите на лицето ми. Той захвърли ножа настрани и постави ръка между краката ми. Тогава усетих това, което и той несъмнено беше усетил под пръстите си, а именно, че бях мокра. Толкова мокра, че дъното на бикините ми беше подгизнало! Това ме ядоса, но и ме накара да потреперя от удоволствие. Затворих очи и се насладих на докосването му, толкова различно от това на моите пръсти там. Толкова властно, силно и приятно. Пръстите му мачкаха устничките на половия ми орган през плата, умишлено пропускайки клитора ми, който беше щръкнал почти колкото зърната ми и се молеше за облекчение. Затворих очи и изстенах високо. Не исках да му показвам, колко ми харесва, но нямах избор и това ми харесваше. Можех най-накрая да се отпусна и да забравя всякакви задръжки. Пръстите му мачкаха и натискаха, дори усетих как натиска пръсти към отвора ми, сякаш искаше да премине през бикините ми и да влезе в мен на мига. Надигах таза си, притискайки се към него, напрягах всяко мускулче за да се доближа повече и да не му дам да ме остави без страхотното си докосване. Усещах, че напрежението трупано през целия ден ще изригне и най-накрая ще мога да дишам спокойно. Той също усещаше това, но неговата идея изглежда беше различна, защото в следващия момент ръката му се отдръпна и дори преди да успея да възразя усетих силен шамар между краката.

– Ауууууууууууууу!- изкрещях, свивайки ръце и крака.

– Къде остана самоконтрола ти, малката?

– Само посмей да го… ауууууууу!- изкрещях отново, когато ръката му отново се стовари върху подутият ми клитор.- Спри!- извиках задъхано.- Недей! Моля те!

Но това не го интересуваше. Пляс! Пляс! Пляс! Три бързи удара точно между широко разтворените ми крака, точно по клиторът, който искаше ласки и милувки, който искаше толкова малко за да ме накара да се изкача до седмото небе и дори можеше да превърне това отвратително положения в приятно. Болката се разливаше по цялото ми тяло, избухвайки между краката ми отново и отново. По-лошо беше обаче друго- възбудата, която не изчезваше! Гърдите ме стягаха, сърцето ми биеше лудо, но парещата болка не спираше да ме изгаря. Когато поредният удар се стовари върху мен изкрещях, извих се и имах чувството, че ще си откъсна ръцете, докато получавах първият си толкова силен оргазъм от онзи ден насам. Мятах се, доколкото го позволяваха завързаните ми крайници, крещях и виках, стиснала очи, докато болката примесена с върховно удоволствие не ме обливаше.

Ударите бяха спрели, поне за това можех да съм му благодарна. Когато можех отново да дишам отворих очи и видях, че стои до мен без маска, без костюма, чисто гол и възбуден. Сърцето ми щеше да спре и имах чувството, че ще загубя съзнание.

– Стига… моля те! Пусни ме и … просто си върви! Не ме карай да се чувствам така!

– Защо? Защо се бориш и отричаш това, което ти харесва, това което желаеш толкова много? Отдай ми се и се наслади на това за което си копняла винаги!

Ръката му сграбчи дъното на бикините ми, одрасквайки ме леко и карайки ме да се извия като дъга, когато докосна още чувствителният ми клитор и ги разкъса с лекота. Ахнах, когато скочи на леглото и зарови лице в мокрите ми слабини. Захапах устна и усетих соленият вкус на кръв по езика си, когато неговият се зарови в мен и започна да ме ближе бързо, както куче, което лочи вода. Чувах мокрите звуци и те само караха ушите ми да горят. Това не можеше да е истина! Не можеше да съм гола, вързана и отново в ръцете на този изверг! Не можеше всичко това да ми харесва! Не исках да повярвам, че съм свършила, докато ме пляска по клитора, но… не можех и да го отрека.

Той отново ме водеше към оргазма. Възбудата ми не беше намаляла изобщо след първият оргазъм, а сега това толкова различно усещане ме подлудяваше. Зачервеният ми клитор, наказан и набит, тръпнеше лудо под езика му, наслаждавайки се на ласките. Усещах капките пот, които се стичаха по гърдите и лицето ми. Ръцете му държаха дупето ми, повдигайки ме нагоре, а с палци държеше устничките ми разтворени и ме ближеше цялата, започвайки от стегнатия отвор на дупето ми, чак до клитора. Мятах глава, дърпах шаловете, исках да стисна бедра, но не можех. Точно когато стиснах зъби и отново щях да свърша той се изправи, легна върху мен и хвана лицето ми в ръце. Погледнах го и видях усмивката му. Отварях уста да кажа какво мисля за него, когато той натисна таза си към моя, пронизвайки ме със твърдия си член и единственото, което излезе от устата ми беше силно стенание. Светът се завъртя и аз отново свърших, усещайки как прониква в мен с големия си член, как разтяга отворът, който само веднъж беше превземан и се притиска към мен с цялата си тежест. Ако не бях вързана за леглото и той не лежеше върху мен, сигурно щях да падна на земята. Чувах смътно как цялото легло скърца жално, докато се тресях за втори път тази нощ в омразният, причинен, наложен и насилен оргазъм, който така обожавах.

Лежах със затворени очи, отворила уста и опитваща се да спра боботенето в главата си, когато той започна да се движи върху мен . Започна бавно с дълги, дълбоки тласъци. Вадеше целия си член, само за да го набие отново до дъно, притискайки се към мен и разклащайки се леко с въртеливо движение, подлудявайки изстрадалият ми клитор. Бях се отпуснала напълно. Нямах повече сили да се боря, а и не исках. Исках го. Исках всяко едно усещане, което можеше да ми даде. Исках болката, радостта, възбудата. Не исках да го гледам. Не исках да види какво чувствам. Опитах се да изблъскам омразата си назад и да се насладя изцяло на това, което той искаше да ми даде.

Когато забави движенията си бях сигурна, че е на ръба да свърши. Отворих очи и видях неговите затворени. Беше стиснал зъби и се движеше бавно, наслаждавайки се на приятните тръпки на ръба на оргазма си. Бях сигурна, че усеща как спермата му се надига и е готова да изригне в мен, но иска да забави това усещане и да не се лиши от стегнатата прегръдка на влагалището ми. Поех си дъх и се опитах да стегна мускулите на влагалището си. Той изръмжа и отвори очи, фокусирайки ги върху мен. Отново натисна напред и проникна в мен. Усещах го толкова добре в мен. Стиснах зъби и отново се стегнах. Изражението му се промени от изненадано, на ядосано. Не му харесваше, че се опитвам да имам контрол на члена му, но беше късно. Докато вадеше члена си за пореден път, аз стисках с цялата сила на мускулите си там долу и видях, как очите му се разширявах, а устата му се отваря в безмълвен вик. В следващия момент очите му се завъртяха и се строполи върху мен, тресейки се в оргазма си, а членът му тупкаше дълбоко в мен, изливайки горещия си бял сок. Това възпламени и моите слабини, но този път оргазмът беше по-лек, карайки ме да потрепервам слабо, останала без сили.

Усетих как се претъркулва от мен, измъквайки члена си. След това през затворените си клепачи усетих проблясване. Какво? Снимаше ли ме? Гадното копеле искаше да ме заснеме в най-унизителната поза за мен, а и за всяко женско същество! В следващия момент прозвуча силен тътен и стъклата зазвъняха. Отворих очи само за да видя мрака на стаята си. Ново проблясване и веднага след това друг тътен. Светкавица и гръмотевица. Огледах се, но мракът беше непрогледен. Следваща светкавица и в краткия проблясък не видях никого в стаята си. Опитах да се надигна, но всичко ме болеше. Мускулите ми горяха. Погледнах към ръцете си за да видя дали са вързани и останах крайно изненадана да видя, че са свободни, както и краката ми. Бях все така разкрачена и с разперени ръце, но от шаловете нямаше и следа. Въпреки това не можех да помръдна. С голямо усилие успях да се претърколя и да светна лампата до леглото си. Погледнах ръцете си и видях, че пръстите ми бяха свити почти като в юмрук, сякаш бях стискала нещо много силно, а червените резки се опитваха да подскажат какво съм стискала. Погледнах към таблата и видях ръбчетата на пръчките. Какво ставаше тук? Погледнах към гардероба, но той беше затворен, като от разпиляното ми бельо нямаше и следа. Погледнах към тялото си и за мое най-голямо учудване дрехите ми бяха непокътнати. Подгизнали от пот да, но здрави. Раздвижих пръстите си, свивайки ги и отпускайки ги няколко пъти и ги прокарах по гърдите си. Зърната ми бяха все така твърди и изпъшках тихо. Дори преди да пъхна ръка межди бедрата си знаех, че съм мокра, но трябваше да проверя. Когато все пак се осмелих и погалих клитора си се извих и изкрещях, разтърсвайки се отново. Изтръпването на слабините ми подсказваше, че това не беше първият ми оргазъм, но… как? Пъхнах треперещата си ръка в бикините си и обвих половия си орган в шепа, заравяйки пръст между лигавите устнички и се завъртях на една страна свивайки се на кълбо.

Вперих поглед в прозореца и се заслушах в дъждът, който беше завалял. Спокойствие. Най-сетне. Чувствах се облекчена. Облекчена, че всичко е било сън, облекчена, че бях достигнала до приятните оргазми, облекчена, че бях разбрала нещо ново за себе си, но и уплашена от това до което новите ми желания можеха да доведат. Въпреки всичко бях готова да се изправя и пред това ново предизвикателство и да изляза победителка от него!

––

Надявам се разказът да ви е харесал поне колкото първата част. Коментари можете да пишете както тук, така и на mr.james@abv.bg  или на skype: mr.jamesm . Ако разказът ви е харесал- оценявайте и коментирайте!

18 мнения по „Победа – Втора част“

  1. Един от най-силните и възбуждащи разкази, които съм чел до момента, браво!!!

  2. Би било ужасно ако няма продължение. за мен това е най- добрият разказ тук. Браво! И 5ца естествено.

  3. наистина един стойностен разказ. браво!

  4. Радвам се, че не съм единствената, която оценява качественото!!!!

  5. 6-ца и от мен , този разказ ме грабна

  6. За всеки Ваш разказ, по един оргазъм от мен.
    Дълго време ще ги помня 🙂

  7. Радва ме, че разказът ви харесва и благодаря за коментарите. Мисля да напиша 3та последна част, когато ми остане малко време и ме удари музата.

  8. На Джеймс мога директно да се обясня в любов!
    Страхотни разкази!
    Този ми е любимият!

  9. Просто…нямам думи! Скоро не бях чела по-въздействащ разказ! Наистина страхотно! Наистина! 6-тица от мен! И…ей, искам продължение! :)Бравоо! 🙂

  10. не мога да разбера как на толкова мн хора/жени/им харесва разказ с толкова мн насилие а аз обвинявам мъжете за посредствено мислене…май жените наистина си го търсят….

  11. страхотен разказ!чакам 3 част с нетърпение

  12. Джеймс пише увлекателно, но историята е гадна.
    И съм изненадана, че на толкова хора им харесва 🙁

  13. ПРИВЕТ ЕМА. ПИШЕШ СТРАХОТНИ РАЗКАЗИ.
    НО, ЗАЩО ВИНАГИ СА С НАСИЛИЕ ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ ?

  14. naistina dobre napisan razkaz, samo nemoga da prestana da se chudja kak edin muj znae taka dobre da opishe tolkova chisto jenski emocii, dushevni i telesni…

  15. Най-хубавия разказ!!! Очаквам с нетърпение продължение 🙂 даже книга трябва да напишеш 😉

  16. Ralitza, убедена съм, че Джеймс си има своите източници – дали от фенки, дали от приятелки или други. Едва ли съчинява всичкото това от въздуха. Мисля, че пише твърде малко, иначе разказите му щяха да са още по-добри.

  17. Моля те кажи че ще има и продължение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *