Прекрасен подарък – 1

 Фетишът към елегантността и красотата на женските крака.

Автор: bmxer4o 

Природата все повече се гиздеше в очакване на разтапяща пролет. Това караше и хората да сменят осанката- задушливите зимни се заменяха с леки –пролетни облекла, тъй като за април 25 ? си бяха рекордни.
Елисавета, за учениците госпожа Иванова, беше авторитетен учител по математика.
Даваше частни уроци в дома си. Реши да смени обстановката ,като упражнява учениците не в опушения и прашен хол , а на чист въздух , вън на двора- времето прекрасно го позволяваше. Беше неделя и днес беше с по-лека програма. Допиваше следобедното кафе, седнала на висок стол. Въпреки наглед ексцентричното си поведение, тя бе доста консервативна и не понасяше губенето на време. Стремеше се да ангажира ползотворно всеки свой миг. като в момента прелистваше вчерашен женски вестник. Изнервяше я факта, че всяка втора статия касаеше повече или по-малко ‘’интимното’’. Опитваше да откъсне вниманието си от сякаш леко натрапчивата мисъл , че мъжът й отсъстваше по ‘’13 месеца в годината’’ заради морската си професия. Естествено Ели се гордееше с генералската титла на Жоро Иванов и за 10 години съвместен живот вече по- привикваше. Въпреки търпението си за първичност , сексуалната жажда у математичката започна да я стяга , тъй като възлюбеният не се беше мяркал вече повече от месец. Наскоро й се обади и й съобщи , че го задържат за още поне десетина дни , но й заяви , че ще навакса пропуснатото – както при всяко друго обаждане. Двамата със сигурност не губеха времето в леглото. Бяха пробвали какво ли не и дори някои перверзии, за които никак не искаше да си спомня, но беше невъзможно да забрави. Въпреки четиридесетте си годинки, желанието за експерименти никак не я бе изоставило. Сега се бе зачела в статия прехвалваща женските крака. Открехна я на наистина развратни идеи , но се съмняваше ,че би й допаднало.
В момента бе почивка , но на вратата вече се позвъни и изправен пред нея Михаил поздрави с:

-Добър ден , госпожо!
-Денят направо е страхотен , Мишо. Заповядай! Kaто се събуеш- днес сме на двора.- уведоми с усмивка Иванова и му посочи края на коридора.
-Ами , знаете ли , аз днес съм рожденик…
-Я, каква приятна изненада.- 18 нали ?
-Да, пълнолетен съм вече.
-Знаменит ден – големите станахме с един повече. – пошегува се Елисавета .
– Права сте, но закъснях – по отговорност май все още съм си дете.
-Поне на досетливост си личи , че разговарям с вече зрял мъж. Не само децата закъсняват – искам да ти кажа.
-Аз , както е редно нося нещичко да почерпя.

И подаде торбите с напитката.

– Позволи да назлея- отивай на двора, след минутка пристигам.

Навън атмосферата бе изпълнена с успокояващо чуруликане , отекващ някъде кучешки лай, а потокът от коли по булеварда довяваше клаксоновата симфония на автомобилен оркестър. Бе слънчево пладне , а градът – отпочиваща цивилизация, нежно докосната от запролетяващата се природа.
Урокът протичаше приятно .Въпреки почивния ден , възрастните се отнасяха отговорно към задачите , отпивайки по глътка. По средата на двора имаше градинска дървена маса с четири омекотени стола. Бяха седнали един срещу друг.
Мишо бе сериозно и начетено софиянче, винаги бе предпочитан за контакт и явно бе приятна компания за всеки събеседник. Разлигавен никак не влизаше в думите описващи същността на сетния шегаджия. Имаше вид на завършен мъж. Метър и осемдесет , рожденикът бе с добре оформено атлетично тяло. Погледът му пленяваше мигом съзнанието на всяка срещната. Имаше две обици и бе късо подстриган, плътният му глас и неповторимият му подход към момичетата винаги даваха перфектен резултат. Шампион по шосейно колоездене с достатъчни постижения , които да оправдаят самочувствие и самоувереност. Риза с дънки бе предпочетения за днес празничен тоалет от негова страна. Перфектен пич – понятие , което добре изчерпваше предимствата и способностите му. Смущаваше се единствено от добре прикриваната си страст към дамски стъпала. Мигом еректираше щом зърнеше красиво изваяно краче. Мислеше тази своя слабост за извратена и затова не смееше да сподели с никой.
Елисавета- улегнала тъмнорусолява къдравелка, беше с елегантни очила и следеше внимателно умния си клиент. Умереното й чувство за хумор майсторски съчетано с професионалната дейност бяха основните причини за уважението й пред учениците, естествено далеч не единствената. От нея строеше усещане за изтънчено усещане за женственост и сексапил.Винаги перфектно подържана , лежерният й потник зрелищно онагледяваше другите две впечатляващи достойнства. Не позволяваше на ЕГН- то да се отрази върху буйния й дух. Бялото панталонче по бедрата й караше бикините необезпокоявано да изпъкнат. Домашният й вид завършваше с бели медицински пантофки. Остави Мишо да се справи с нелесна задача, събу крачета и ги изпъна на съседния стол, палейки цигара.

– О , не съобразих , прощавай!Дразни ли те димът?
-‘’Царска карелия’’- изтънчен вкус- поздравления.Дълго време и аз употребяах такива отрови.
-Впечатляващо.- засмя се Елисавета.- Имам предвид обиграното ти обоняние, но и волята всъщност е достойна за похвала- Евала!

Момчето просто продължи със задачата. Вече бе зърнал качените стъпала и искаше неистово да разгледа по-обстойно, но се притесняваше да не би тя да разбере. Не след дълго госпожата несъзнателно закри глава с вестника и момчето мигновено прикова поглед в крачетата й. Гледката бе неповторима. Между 38-40 номер ходило, с добре заоблена извивка.Пръстите предначертаваха удачно красивия педикюр. Лакирани в бяло, Иванова бе гладко епилирана .Неочаквано свали вестника и се втренчи в разглеждания от клиента обект. Мишо машинално отклони поглед и се върна към писанието си, но не и без да бъде заподозрян. Елисавета раздвижи пръстчета , поколеба се , но все пак попита:

-Намираш ли нещо сексапилно в женските нога… по принцип?
’’Е, край’’-помисли си 18 годишния.-‘’ Усетила е’’
-Ах, извини ме , само с глупости те разсейвам,просто продължи с …
-Смятам , че ходилата ви са изящни , госпожо.

След лека пауза тя се засмя кокетно и засрамено се изчерви.

-Мерси , Мишо , много си внимателен.

Неловките споглеждания бяха прекъснати от звука на звънеца.

-Това сигурно е Цвети.Ти закъсняваш, а тя подранява.- с учуден вид констатира Иванова, стана по боси крачета и отвори.
-Здравей , мила.- и я покани да влезе.
-Добър ден, госпожо!
-Днес сме на двора , за да използваме щедрото слънце.
Ученичката се замисли и възкликна:
-Поредната ваша добра идея!Възхищавам ви се, мадам!
-Хайде , хайде ,влизай или по-точно излизай. Мишо е все още тук.Но ти защо идваш така рано ?
-Ами бягах сутринта. Приключих тренировка по-рано и реших ,че ще уплътня времето, ходейки до тук. Явно съм била бърза. Съжалявам за неудобството.
-E, моля ти се ,няма да те върна , но може да се наложи да поизчакаш. А между другото, Михаил има Рожден ден днес. Поздрави го!
-Знам, добре.
-О, вие сте в един клас , нали?
-В едно училище , но имаме някои бивши сходни интереси.
-Аха , ясно. Давай напред!

Той стана и тръгна към нея с кутията бонбони.Истината бе , че бяха ходили преди време , но скъсаха и зряло решиха да не се карат.

-Ами, аз съм с празник днес.
-Разбира се. Желая ти здраве, успехи, много решени задачи по математика(Елисавета се засмя) и ще се радвам, ако пак имаш късмета да преживееш още моменти като тези , в които бяхме щастливи.

Взе си бонбонче и се надигна да го цунка по бузката.

-Трогнат е меко казано.Мерси много- промълви смаяно и усмихнат той.

Цвети беше джобна мацка – метър и шестдесет.Тъмноока с приветливо изражение , ослепителната й усмивка винаги бе готова да изгрее.
Изведнъж като априлско чудо или шега за момчето- из устата на госпожата изхвръкнаха думите:

-Знаеш ли,Мишо, дамата днес доста е походила и е уморена.Нали нямаш против да й направиш един тонизиращ масаж на краката.- заради мен, докато обсъдим завършването ви. Нека оставим за секунда изтощителните задачи!- и му смигна скрито със загадъчно изражение.
Момчето не съзнаваше дали чутото бе истина.Просто зяпна и замига след поканата на Иванова. Бе изгубил дар адекватност и за да не пропилее златната възможност просто инстинктивно одобри:

-Дда, бих могъл, стига тя да позволи, да да!

Цвети се поизчерви и засмя леко притеснена.

-Не, не, няма нужда , наистина.- и се поприсви леко.
-Не разбирам къде е проблема , Цветелинке.- учудено се позаинтересува Иванова.- Да откажеш на такъв чаровник , при това с атлетична фигура.(Направи се, че й шушка).

Цвети пак се засмя засрамено и просто благоволи.

-Добре , може .Благодаря май ще е най-малкото ,което мога да кажа.

Седна на стола до учителката , остави чантата си на масата и понечи да се събуе.

-Остави на мен , моля!- настоя Мишо.

За три месечната си връзка, не успяха да се потопят в истинска интимност. Момичето протегна внимателно краче под масата и наивно го постави в скута на срещу стоящия. Той отвърза бавно малката маратонка и придърпа другото краче. След като я събу и започна да разтрива стегнатите глезени. Беше обута с тънки сиви чорапи, които добре очертаваха заоблените малки пръстчета. Още при първото докосване , той усети топлината, която излъчваха. Женските стъпала се различават по структура от мъжките – имат по овални и прибрани черти- съвършено божие творение. Според Мишо изискаността на дамското ходило придаваше уникално усещане за женственост. Добре нанесеният лак допринасяше за сексапилността на картинката. Докосваше с неимоверно старание раздвижените крачета и не вярваше на прекрасното усещане. През краткотрайната си връзка от преди година, той бе наблюдавал тези 2 изписани божии скулптури, но никога не бе имал смелостта да се добере до тях. Сега разбра наистина колко бе изпуснал. Двете дами спокойно обсъждаха възможностите , които предлагаше софийския университет, като хвърляха усмихнати погледи към третия събеседник. Личеше си , че на Цвети й харесва. За изминалата година тя не бе усещала мъжки допир, по какъвто и да било начин. Баща й беше в чужбина, а момчетата около нея имаха сериозни връзки. Нежността, с която чернокосият масажист извършваше разтривката, й припомни неизтриваеми картини от преживяното заедно. Мишо бе романтик със завидни по оригиналност идеи. Опитът и възрастта на Цвети обаче, не позволяваха тя да връща жестовете по желания за него начин. Това пречупи любовта им и Мишо не издържа. Дълго след раздялата съжаляваше за недообмислената бързина на действията си. През ума му мина, че може би сега би имал шанса да поправи грешката си, но дали си заслужаваше .
Увърташе, но в крайна сметка се престраши и смъкна късото чорапче. Начинът по който тя наклони крачето си, за да го улесни показа, че никак не й е неприятно. Това накара надбъбречната жлеза на Мишо да отдели солидно количество адреналин. Гледката, разкрила се пред него беше изпотяваща. След смъкването на чорапчето Цвети палаво размърда и разтегна петте си малки пръстчета. Нежното й ходило с бананов цвят нямаше ни най-малък вид на износено. Леко изпотено крачето носеше аромат на младост. Кожата бе гладко изпъната и на места набраздена на ходилцето. Без грам смущение Мишо свали и другото излишно чорапче, под което се криеше същата изумителна композиция. Показалчето на лявото краче бе сладко аранжирано със сребърно пръстенче.Имаше продълговати нокти лакирани в тъмнолилав цвят, който уместно контрастираше на светлите пръстчета. Мишо се добра до всеки милиметър кожа, покриваща крачето й. Нещата в панталона му също се бяха активизирали- нескромното му достойнство набъбваше под сините дънки. Усети, че не му е достатчно. Винаги преценяше до край обстоятелствената развръзка преди да прибегне към активност, но в момента не разумът го насочваше:

-Госпожо, бихте ли се възползвали от масажорските ми умения.

Сам не вярваше , че бе изрекъл думите.След кратко неловко мълчание Елисавета Иванова възкликна усмихната:

-Я, колко мило!Не бих пропиляла рядката възможност.- и изплези език.

Цвети понечи да отмести краката си , за да направи място в скута, но Мишо нахално й попречи. Нетърпелив бе да зърне гледката, която предстоеше да се състои. Иванова бе обута в медицински бели чехли и бе кръстосала крака под масата. Изхлузи първо десния, задържа краче във въздуха, после и събу и другия. Протегна напред босите си красоти и комфортно ги настани, като остави едното си краче между тези на Цвети, а другото до тях.
’’Господи!’’- помисли си рожденика.-‘’Днес ме пренасити с късмет!’’.
Струваше му се ,че сякаш двете се бяха наговорили за необичайната изненнада. Момчето усети аромата на свеж сапун, скоро учителката се бе мила. За секунда си я представи гола под душа, което определено рефлектира върху подутината в дънките му, която изпълни своя предел. Ели бе от досетливите и мигом отреагира, като потърка удължаващата се изпъкналост с краче. Не престана и продължи с решителност, която ясно очерта недетските й намерения. Мишо разчете заканата й и през мръснишко премрежения й поглед. Често в момент на възбуда човек пренебрегва благо-определящите фактори и недообмисля постъпките си. Ангелчето на дясното му рамо крещеше:’’Да не си посмял – това е грешно, може да се стигне до скандал.’’. Докато дяволитото същество от другата страна го насърчаваше:’’Просто действай, момче! Днес е твоят ден, остави възрастните да носят отговорността!’’. Елисавета усети плашливото му колебание и окуражаващо го стимулира:

-Мъжът ми е в командировка.Можеш спокойно…

Чу необходимото и по-решително от всякога, наведе се и засмука елисаветените пръсти. Едновременно бе сигурен в действията си като всъщност не осъзнаваше какво прави. Интересното в този осъществяващ се и абсурден блян тепърва започваше.

7 thoughts on “Прекрасен подарък – 1”

  1. Просто нямам думи! Страхотен разказ ай ай ай

  2. Великолепен разказ! Чакам продължение.

  3. По принцип разказа е добър и от стилистична гледна точка и от жанрова, но много бавно се развива действието, МНОГО… Давай по смело все пак е сайт за еротични разкази 😉
    Успех, извинявай ако съм те обидил!

  4. А историята има ли доза истина в себе си…или е плод на голямо въображение! Който и да е отговора,поздравления!Страхотен разказ!Очаквам продължението с нетърпение!
    П.С. Ема пак изчезна!:(

  5. Е, аз пък оценявам високо мудността в този разказ. На човека му е дошла музата и не бива да я задушим 🙂
    Пък и добро разнообразие – да запази тръпката за следващия път. Достатъчно много са „бързите“ истории. Рядко някой си прави труда, ама баш да го докара на разказ. Въпреки че ние по принцип търсим друго, не означава че това е грешен начин на писане. 🙂
    Поздравления! Чакам следваща част.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.