Просто тъпкач?

Дали жените имат нужда от „тъпкач“?

Излязох от работа бързо, а виелицата завъртя снежинките пред очите ми, напълни ги със сняг и останах само със зяпнала уста, опитвайки се да си сложа ръкавиците и шапката. Не беше късно, само пет и половина, но нямах никакво време. Трябваше да мина през пазара, да се върна вкъщи, да пусна нещо да се готви и към 9 очаквах мъжът ми да се върне. Да разясня сега няколко неща. На 25 съм, омъжена, но без деца. Дадохме си време със съпруга да видим дали сме един за друг и после чак да създаваме поколение. Досега отношенията ни вървят чудесно, притесняваше ме само едно… И то бе секса…

Пазарът ми бе на половин час път, минах като бърз влак през него, имам си любими сергиики и магазини, през които минавам и вземам всичко необходимо и затова и не губя много време в лутане. Пътят ми бе лек и приятен, макар и времето да не бе прекрасно. Белотата на всичко, виещите се бели парцали само ме омайваха с чистотата си и с игривите си и палави закачания. Небето бе изпълнено с бял прах, небето сияеше със студена светлина, и се смрачаваше. Само за секунди целият блясък на снежинките се изгуби от очите ми и всичко стана мрачно и зловещо. Хората бързаха нанякъде, гонеха автобуси, някои чакаха коли, млади момичета стояха по пейките премръзнали, със зачервени носове, но поразголени, докато се намереше някой да ги качи и да ги хвърли дотам, където отиваха. Аз нямах за какво да се тревожа, вечерта ми се движеше по план. Точно в 6 вече си бях у нас, а в 6 и 20 дори бях обелила картофите и лука, бях приготвила месото, запържено и овкусено, когато съвсем изневиделица, на вратата се позвъни. Ръцете ми бяха нацапани с червен пипер и миришеха на лук и докато успея да се измия и приготвя, бяха минали вече минути откакто се звънеше.

– Кой е?!- попитах леко раздразнено аз, не очаквах никой по това време.
– Нещо сме нервни тази вечер, а?- отговори ми дебел мъжки глас. Веднага познах съседа от горния етаж. Стефан бе на 35, с две големи деца, разведен. – Идвам да пия едно кафе, че ми е много самотно горе.
– Влизай, обаче съм заета, трябва да донаготвя.

Обърнах се и го оставих да се оправя сам в коридора, а после се върнах в кухнята, бях се загърнала с престилка, а отдолу носех винаги впит анцуг, тясна блузка по тялото и с широко деколте, заради мъжа ми, естествено. Винаги съм знаела, че мъжете са мръсници и имат нужда да гледат, да се насищат, и се убеждавах в това с всяка изминала минута.

– Какво ще готвиш?
– Свинско с картофи на фурна. Мисля, че ще стане до два часа. Тъкмо докато се прибере Мануил.
– Е, няма ли да му предложиш и нещо за пиене?
– Пиенето ще е със салатката. Теб с какво да те почерпя? Искаш ли кафе? Или пък какао, кола…?
– Дай едно кафе, но ако имаш нес. Знаеш, че не пия друго.
– Аз обаче няма да ти правя компания, да знаеш! Ще изпия едно какао, че пак ми пада кръвното.

Обърнах се с гръб и извадих от полицата голям буркан на Nescafe Gold, любимото и на мъжа ми. Допълнително имах и сметана, но Стефан го пиеше черно, без захар и сметана. Сложих в малка чашка, а после на себе си сложих лъжичка- две какао в друга, по- голяма чаша. Мускулите ми се стегнаха пак, когато се протегнах нагоре да върна бурканите, и когато смъкнах ръка, усетих неговата на дупето си.

– Трябва да призная, че има видим резултат от отслабването. Изглеждаш много добре!- каза той възхитено, плъзгайки ръка по поларената материя, галейки дупето ми. Аз не реагирах. Топлината на ръката му само ме възбуждаше, галеше егото ми, самолюбието ми. Пръстите му постепенно намериха чатала ми, промъкнаха се там и погалиха устните, пристегнати в анцуга.

– Благодаря ти за комплимента, ти си първият, който го забелязва!- отговорих аз, като не спирах да гледам чашите, нарочно не исках да се обръщам към него, защото знаех колко изкусителен бе погледът му в подобни случаи. Стефан бе младолик, с тъмни коси, малко отпуснато тяло, не бе спортувал отдавна и това му се отразяваше, но затова пък имаше невероятно красиви сини очи, които наред с гаменската му арогантност, прибавяха пиперливост към мъжкия му чар.

– Искам да ми духаш… Знаеш, че ще ми хареса, в кухнята не сме го правили…- възкликна той след кратко мълчание, докато ме оглеждаше. Аз се отдръпнах от мивката, пуснах лука да се пържи, а после добавих и другите съставки и започнах да бъркам.

– Сега не може… виждаш, че няма как!- измънках троснато, бях невероятно възбудена, гласът ми трепереше, цялата се бях препотила. Той усети напрежението, мина зад мен, както бях пред печката и свали от раз анцуга ми. Отдолу носех тънки червени бикини на сърца, той свали и тях и оголи дупето ми. По дъното на бикините ми ясно личеше мокротата от възбудените ми слабини. Без да се церемони, мъжът плъзна ръка по покритите с нежен мъх устнички и ги разтвори, а после вкара средния си пръст в тайнствената пещера. Дървената лъжица затрепери, докато бърках зеленчуците, а той не спираше да ме чука с пръсти, прибавяйки още два освен средния.

– Сега ще ми дадеш ли?- измърка той, притискайки се към мен. Дънките му стягаха страшно много, понеже не му отговорих, а само треперих от възбуда, той ги свали бавно, следейки всеки мой ход, и след като се отърва от всички препятствия, спусна пак ръка към мокрото ми съкровище, зарови пръсти в него и погали клитора ми. После се приближи и прегръщайки ме, се плъзна в навлажнената ми пещера. Целият му член навлезе в мен, а аз се отблъснах назад от печката и се набих с всичка сила в хуя му. Това му хареса, той хвана кръстчето ми и започна да ме обладава, нито ме поглеждаше, нито ме усещаше. Оставих лъжицата настрани, защото не можех да дишам, не можех да я държа въобще и само намалих зеленчуците докрай за да не изгорят. След това се оставих на ласките му, наслаждавайки се на мощните му тласъци, плътния му хуй и чаровните стенания, примесени с върховно мъжко гаменство, заради изказванията и псувните свързани с тялото ми. Но на мен ми харесваше, оставих го да ме изчука. Отново, за пореден път. Преди го бяхме правили на леглото, пред телевизора. А първият път бе в мазата, докато вадех дърва. Мръсникът знаеше къде да ме издебва, и винаги се празнеше в мен.

Затворих очи и забравих за вечерята, стиснах бедрата на мъжа зад себе си и усетих как той се напряга, стисна гърдите ми, после пак ме хвана за дупето и продължи да ме чука. Само след броени минути започна да ми пъшка силно в ухото и разбрах, че ще се изпразни. Исках да свърша с него, затова плъзнах пръстите си към клитора и започнах да се галя. Съвсем скоро удоволствието ме връхлетя и точно, когато се оставих да бъда залята от оргазма, той също се напрегна и започна да се излива в мен. Двамата, страстно притиснати един в друг, не спирахме да се набиваме, да се притискаме и галим, докато по бедрата ми не се застече сперма.

Стефан се отдръпна, седна на стола и затвори очи. Преди да се обърна към него, засилих пак котлона, и се обърнах към него. Свалих си анцуга напълно и останах по голо дупе и престилка, после коленичих пред него и поех омазания му в сперма и вагинални сокове хуй. На него му хареса, очите му се втренчиха в мен и се усмихна.

– Все се чудя как го правиш… не те ли е гнус… На Мануил харесва ли му?
– Мануил харесва много неща но прави много малко от тях…

Дотук бе разговорът за съпруга ми. Обърнах се пак с гръб и довърших яхнията, когато прибавих и месото и водата, се запътих към банята и се измих обстойно. Стефан все така си стоеше в кухнята и си пиеше вече поизстиналото кафе.

– Вече е 8 без петнайсет. Няма ли да правиш вечеря за лудетините? – попитах го аз, след като излязох от банята.
– Днес ги няма тук, при майка си са. Щяла да ги води на село да видят баба си и дядо си. Пък и аз имам нужда от малко почивка.- кимна той, погледът му беше леко изморен, очите му едва гледаха, явно кафето не му бе достатъчно. Говореше бавно, тежко, тромаво.
– Вземи си един душ и ела да изпиеш по ракия с нас, какво ще кажеш?

Изведнъж целият светна и се зарадва, сякаш това бе чакал.

– Надявам се да не ви преча…- после се изправи, приближи се до мен и ме обгърна с ръце, целуна ме по бузата и, след като си закопча дънките, обу маратонките си и излезе. – Кога да дойда?

– Ами към 9 и нещо. Ние сме тук. – отговорих аз и заключих вратата след него.

“Тъпкач или… или нищо повече”- засмях се и се върнах в кухнята. Трябваше да направя салатата.

10 thoughts on “Просто тъпкач?”

  1. тъп разказ. не ни стигат курвите в живота ами и в разказите трябва да четем за такива… отвращавам се от героинята и се моля да не ми се случи да си хвана такава жена.

  2. на мен ми хареса сташно много имасш развинтена фантазия

  3. Добре написано, леко перверзно и много еротично, скрита фантазия на много жени 🙂

  4. huvav razkaz naistina. bez niakakvi ugovorki moje i da e realen. s tazi pokana za vecheriata se otvaria vuzmojnost za interesno produljenie:) pone az taka chesto sum si fantaziral che mo je da se razvie edna susedska vecheria:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.