Сладка доминация

Сладка доминация

(част първа)

разказ на Franco


Мобилният му телефон звънна и той го извади от джоба на кадифеното си сако. На дисплея пишеше „Maria-GSM”. Без да се замисля, той натисна бутона за приемане на разговора.

– Здрасти, как е?

– Добър вечер. Много добре. – чу се женски глас в отговор.

– Добра да е! Ще се видим ли тази вечер? – запита я той, макар и да знаеше отговора.

– Както кажеш. Свършвам работа в седем часа, после ще се прибера да хапна нещо в нас и да си взема един душ, и от там нататък съм свободна цялата нощ. – Тя умишлено използва думата „нощ”, за да му намекне за желанието си.

– Ами, добре. Значи да го кажем осем и половина на зелената? – под „зелената” той имаше предвид кварталната градинка, която се намираше точно пред блока на Мария.

– Съгласна.

– Имаме сделка! Чао за сега.

– See ya, Ник! – Тя винаги използваше този израз вместо „ще се видим”.

Николай прибра обратно мобилния телефон в джоба на сакото си. С дясната си ръка леко придърпа нагоре ръкава на лявата, за да може да погледне часовника си. Беше още пет и половина, оставаха цели три часа до срещата му с Мария. Чудеше се как да ги използва. След няколко секунден размисъл, Николай стигна до извода, че надали ще успее да измисли начин за убиване на времето, така че реши просто да се разходи.

Времето минаваше бавно и мъчително. Имаше чувството, че са минали часове, а действително се разхождаше от тридесетина минути. Вървеше по разни малки улички, като през няколко минути нетърпеливо поглеждаше часовника си. Стрелките се движеха така, все едно върху тях имаше тонове килограми.

След още петнадесетина минути, Николай реши да седне в някое кафе. Беше се изнервил от скуката и искаше леко да поуспокой нервите си. Огледа се нагоре и надолу по улицата, но не видя да има кафене, или нещо подобно. „Абсолютна пустош.” – помисли си той. Имаше представа къде се намира, така че помисли кое е най-близкото заведение където може да отиде.

Кафенето носеше тъпото название „При Балу”, но всички му казваха „хралупата”. Не беше много голямо, но по това време никога нямаше хора. Имаше два етажа, като на първи етаж масите бяха пет, а на втория седем. В хралупата човек трябваше да се самообслужва, така че Николай отиде до бара, за да си купи едно дълго кафе, а после седна на втори етаж, на масата, която се намираше в противоположния на стълбите ъгъл.

След известно време, той погледна часовинка си. Вече седеше в хралупата от около час и половина. Не беше дори усетил колко бързо е минало цялото това време. Тези час и половина, той си бе мислил само за Мария. Хубавица си бе тя – висока около 170 сантиметра, около 50 килограма, с гарваново черна коса и тъмно зелени очи. Тялото й бе стегнато и личеше, че е поддържано, тъй като ходеше на фитнес два пъти седмично. Николай се бе запознал с нея на един купон преди три седмици. Един негов състудент имаше рожден ден и го покани. Апартамента на рожденника се намираше на ул.”Раковска”. Още с влизането си на купона, той забеляза Мария. Беше като заслепен, имаше чувството, че около нея има някаква светлина, която го омагьосва и не му дава да откъсне поглед от красотата на момичето. Веднага Николай отиде при рожденника и го попита дали познава този ангел, който седи сам самичък на дивана в хола. Петър, така се казваше домакинът, надникна през вратата на кухнята, а после каза на Николай да дойде с него. Отидоха при Мария и Петър ги запозна, а после цялата вечер те прекараха заедно. Николай не спираше да й задава въпроси, за това какво обича да прави в свободното си време, къде учи и т.н. Макар и той да си мислеше, че новата му позната вероятно й е доста досадно да не я оставя дори да си поеме дъх от въпросите му, това не бе така. Мария също го бе харесала от пръв поглед, в него имаше нещо необикновенно. На пръв поглед нормален младеж – висок около 180 сантиметра, тежащ не повече от 75 килограма, със сини очи и светло руса, късоподстригана коса. Но, тя видя нещо специално в него. Нещо, в което се влюби от пръв поглед.

Следващите две седмици и половина, те бяха неразделни – всяка вечер прекарваха заедно по разни ресторанти или купони. Беше им страшно приятно един с друг. Още първите дни от запознанството си, те споделиха чувствата си един на друг. Когато вървяха по улицата хванати за ръка, хората ги гледаха и не можеха да откъснат поглед от тях – двама млади и щастливи влюбени. Какво по-красиво от това?

През изминалата седмица, нямаше ден, който да не се бяха любили. Всяка нощ прекарваха заедно, правеха секс поне по три пъти. А през деня, когато бяха разделени заради лекциите им, те постоянно мислеха един за друг и нямаха търпение да се видят вечерта, а после да прекарат цялата нощ по най-старият познат на човечеството начин. И, макар да не спяха нощно време, през целия следващ ден те бяха бодри и пълни с енергия. Да, любовта им един към друг ги зареждаше с енергия и сила.

Николай стана от масата и излезе навън от хралупата. Отново погледна часовника си – осем часа и пет минути. „Добре – каза си той и се запъти към зелената градинка – за двадесетина минути съм там!”

И, както си бе помислил, пристигна на срещата точно след двадесет минути. Мария все още я нямаше и той седна на една пейка, за да я почака. Времето навън беше доста приятно, макар и да беше леко хладно за топла августска вечер. Още не се бе стъмнило и Николай се загледа в небето, което имаше красив розов цвят.

Мария закъсня малко и се появи чак към девет часа без малко. Николай вече беше изгубил търпение и с всяка изминала минута на часовника се ядосваше все повече, но веднага щом видя своята любима, всякакви чувства подобни на ярост или отегчение го напуснаха. Тази вечер Мария изглеждаше божествено и, щом я видя в далечината, той зяпна от възхищение. Беше облечена доста предизвикателно – късо черно потниче, което едва прикриваше красивите й и изваяни съвършено форми и беше плътно прилепнало по нея, като по този начин правеше гърдите й да изглеждат доста големи; черна пола, която беше толкова къса, че завършваше едва няколко милиметра под дупето й и, също като потничето, беше прилепнала плътно; черни токчета на висок ток, които издигаха Мария почти на височината на Николай.

В първия момент, когато я видя, Ники зяпна от изненада. Никога не беше виждал Мария облечена по този начин. Когато тя се приближи още малко, той веднага установи липсата на сутиен.

– Здравей, бебче! – каза му весело Мария, когато се приближи до него.

Тя го целуна, но той не показа никаква реакция, тъй като все още седеше като ударен от гръм и не можеше да повярва на очите си.

– Има ли нещо? – попита тя, след като забеляза как Николай не помръдва въобще.

Той се опомни и отговори:

– Н-не. Просто… за първи път те виждам така… с такова… облекло.

– Не ти ли харесва? – засмя се Мария.

– Напротив, харесва ми. Страхотна си.

– Мерси. – отговори тя и отново го целуна, като този път той отвърна на жеста й.

Мария го хвана под ръка и му каза, че иска да го заведе в едно заведение, което й се струва доста подходящо за млади двойки, като тяхната.

След десетина минути, пристигнаха във въпросния ресторант – „Червени омари”. Самото му име говореше за доста изискана обстановка, но се оказа, че въобще не е така. Заведението беше сравнително голямо и се състоеше от около двадесетина маси, разположени през няколко метра една от друга. Предлагаха китайска кухня. Мария и Николай седнаха на единствената свободна маса, която се намираше точно в ъгъла на ресторанта.

– Явно „Червени омари” се радва на доста широка популярност… – забеляза Ники.

– Не знам. Винаги, когато минавам от тук, няма почти никакви хора. Днес явно е изключение.

Като за начало двамата влюбени решиха да си поръчат само една бутилка вино и зелева салата, като остават ястията за по-късен етап. Поръчката бе изпълнена мигновено и Николай си каза, че не трябва да забрави да остави по-солиден бакшиш, когато плаща сметката.

Мария и нейното облекло привличаха погледите на мъжете от всички съседни маси, но тя се стараеше да не им обръща внимание, за разлика от Ники, който видимо беше зарадван от този факт и го показваше.

След около половин час двамата влюбени вече пиеха трета чаша с вино и започнаха да усещат леко замайване, тъй като въобще не държаха на какъвто и да е алкохол. Мария вече не игнорираше погледите от съседните маси, които продължаваха най-нахално, а напротив – обръщаше се и когато срещне някой от тях, му се усмихваше палаво.

Николай реши, че вече е време да поръча нещо за хапване и повика келнера, който се отзова моментално.

– Решихме да поръчаме за ядене. Аз бих искал една порция сладко-кисела патица.

– А, какво ще желае госпожата? – запита любезно келнера, като се обърна към Мария с широка усмивка.

– Госпожицата… – поправи го засмяно тя – ще желае същото като приятеля й.

– Добре. – каза келнера и си отбеляза поръчката в бележника.

– А, за малко да забравя. Донесете ни още една бутилка от същото вино. – добави Николай.

Отново и тази поръчка бе изпълнена по един доста бърз начин, нетипичен за повечето заведения из София. Това направи много приятно впечатление и на двамата влюбени, като така си отговориха на въпроса, защо „Червени омари” събира такава голяма клиентела.

След около още час Мария и Николай вече се бяха наяли и изпили и втората бутилка с вино. Видимо вече бяха пийнали солидно, макар и все още да се държаха нормално. Николай помоли да им донесат сметката. Общата сума, която трябваше да платът бе 23 лева.

– Искаш ли да ти покажа една изненада, която приготвих специално заради теб? – каза Мария, като по този начин прекъсна Николай, който тъкмо се готвеше да остави 30 лева в книжката със сметката.

– Мм добре. – отвърна той похотливо.

Мария му направи знак да погледне надолу към полата й, като леко я придърпа нагоре. Разкри се гладко избръснатата й путка. Николай, за пореден път тази вечер, погледна стъписано, а след това веднага се огледа да види дали някой не гледа към тяхната маса. Установи, че няма причина за безпокойство, защото покривката на масата им закриваше каквато и да е гледка.

– Не си си сложила гащи?! – каза й на висок глас Николай, като по този начин привлече погледи от масите около тях.

Мария се разсмя, защото забеляза, че поне три маси наблизко, бяха чули какво е направила. Тя само кимна в знак на съгласие, а след това тихо му каза:

– Дали не заслужавам наказание заради постъпката си? – намигна му тя перверзно.

– Боже! – усмихна се Николай.

Още от малък него го влечеха по-перверзните порнографии и разкази, които гледаше и четеше съответно. Едно от любимите му неща бе подчинението на жени и винаги си бе мечтал за това, но така и така не се беше престрашил да го сподели с досегашните си приятелки, пък и обикновения секс също му харесваше достатъчно.

Николай остави предвидените пари за сметката, след което направи знак на Мария да тръгват. Двамата станаха и излязоха навън от „Червени омари”. В главата на Николай се въртяха страшно много планове за тази вечер, стига и красавицата до него да беше съгласна.

8 thoughts on “Сладка доминация”

  1. Ема здравей.От известно време чета в сайта и .. смятам честно казано че и на мен ми дойде музата да пиша 🙂 Имам едно почти готово разказче , само че незнам как да го публикувам тук така че моляте свържи се с мен за да разбера как става 🙂 Благодаря! Очаквам отговор!

  2. малко много обстоятелствено като за прелюдия,но пък ще е хубаво ако и следващата част е описана също толкова подробно,любимия ми тип,чакам с нетърпение 🙂

  3. Skygirl,
    да, смятам и в следващата част да поддържам този стил на писане. Това е прелюдия, действието започва във втората, така че имайте търпение. Сега в момента я пиша и сряда най-късно ще я изпратя на Ема.

  4. I na men mnogo mi haresva, obicham podrobno opisani razkazi, a tozi mi se vijda pochti suvurshen. Stiga da go produljish po sudhtiqt nachin. Stiskam palci na cqlata auditoriq na saita i osobeno na sebe si. 🙂 Edva shte dochakam srqda.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.